Мануел де Педроло (1918-1990) е познат у нас досега само с един роман "Хроника на второто начало" в превод на Нева Мичева. Благодарение на него той е най-четеният автор на каталонски. Този негов роман-антиутопия се изучава в училищата и се печата в големи тиражи. Сега у нас се появи още една книга на Педроло – с разкази "Последен ход" от този каталонски автор, започнал да публикува романите си през 1957 г. и избрал да пише само на каталонски.
Ето какво пише преводачката Нева Мичева в своя послеслов към разказите: "Мануел де Педроло често e определян като "най-плодовития", "най-цензурирания", "най-недооценения" и "най-четения" каталонски писател. Най-плодовит – заради обема на запазеното му творчество, около двайсет хиляди страници. Най-недооценен – защото литературните му експерименти и социалната му чувствителност изпреварват времето си. Най-цензуриран – задето пише разкрепостено, рационално, с разбиране и съчувствие към расовите, сексуалните и културните различия, с любов към малцинствата и с антипатия към полицейщината. До смъртта на Франко през 1975 г. се налага повечето му ръкописи да "отлежават" между пет и десет години, преди да им се разреши да излязат от печат, и то късно, еднократно и без необходимата разгласа (от 120-те му книги само една е публикувана без намеси – цензурата се простира от елиминиране на "волности" по религиозни, еротични и политически въпроси до пълно осакатяване на текста)."
Разказите в "Последен ход" могат да се нарекат лесно научно-фантастични, както се наричаха през 70-те, когато Педроло ги пише, но това няма да е съвсем точно. Те съдържат много повече – духа на времето, духа да бъдещето, което ни очаква и авторовото умение да създава динамична проза с дълбочина, въображение и чувство за хумор. Комбинацията прави тези разкази много четивни, любопитни, забавни, но в същото време стряскащи, предугаждащи процеси, на които сме свидетели и на такива, които дори да не се сбъднат, дават повод да се замислим за бъдещето на човека.
В интервюто, което Нева Мичева е направила с Аделаис, дъщерята на Мануел де Педроло, публикувано в книгата четем: "Намерението на баща ми в литературата беше да разсъждава над действителността в страната ни. Аз лично го смятам за по-добър поет и драматург, отколкото прозаик. Но той загърби поезията и драмата, за да стигне до възможно най-много хора, и се посвети на романа(…) Изпращаше книгите си по конкурси, защото спечелването им гарантираше, че ще бъдат издадени, а и цензурата не им обръщаше толкова внимание. Или пък сменяше заглавията на отхвърлените си или силно цензурирани ръкописи и ги рециклираше... Интересно е, че макар да го притискаха, го и уважаваха – живеехме в твърде особено общество. В една от съхранените оценъчни карти цензорът е вписал нещо от сорта на: този човек е гений, чудесна книга, не бива да се публикува. Непрестанна битка беше, а това е много уморително(...) Баща ми не беше тъжен. Но не беше и весел. Странна смесица от двете. Имаше много специфично чувство за хумор... Не, тъжен не, по-скоро гневен."
Повече за разказите в "Последен ход" и за Мануел де Педроло чуйте от интервюто с Нева Мичева.
"Стъпки във времето – поколения" е изложба, която събира Иван Андонов и Сава Цонев в галерийното пространство. Известният режисьор, актьор и сценарист Иван Андонов е представен с 15 маслени картини – от голямоформатни до кавалетни, пейзажи от края на ХХ век до поетични абстрактни платна, създадени след 2000 г. Сава Цонев излага 10..
Днес, 31 март, от 18:00 часа в галерия "Мисията" ще се проведе дискусия на тема "Съвременно визуално изкуство". Специален гост на събитието е художничката Марион Сафриуин от Марсилия, която в момента пребивава в София в рамките на двуседмична творческа резиденция (21.03-06.04). Творческата резиденция на Сафриуин е част от дългогодишната програма на..
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио . Той сподели своята визия за музиката, работата с оркестъра и предизвикателствата, които съпътстват диригентската професия. Всеотдайност и интензивност в работата с оркестъра..
Младият артист Ана Аврамова прави скок от специалността си на пиар към творческия занаят на линогравюрата. Първоначално има мечта да отговаря за музикални фестивали и има кратка, но изпълнена с щастие кариера на барабанист. Въпреки че сега това е в миналото й сега се смее, че тогава е виждала сериозно бъдеще с бандата си. Пандемията промени много..
За тринадесетото международно фотобиенале "Фодар", което – отбеляза 25 години от първото си издание през 1999, е разговорът с председателя на "Фодар" и куратор на изложбата д-р Антоан Божинов. А специален гост на предаването е Боряна Пандова, която представя своята изложба "Мръсно" – част от нейния цикъл "Обекти на невниманието". Неделя от 22.00 по..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg