На 6 март в София се открива ретроспективна изложба с най-значимите творби на анонимния артистичен колектив "Герила Гърлс" (Guerrilla Girls). Изложбата носи заглавието "Изкуството да си непослушна" и до осми юни ще може за бъде видяна в Националната галерия "Квадрат 500". В рамките на събитието, на 7 март, две от основателките на групата, известни с псевдонимите Фрида Кало и Кете Колвиц, ще изнесат на живо публична лекция-пърформънс.
Изложбата "Изкуството да си непослушна" проследява 40-годишната история на "Герила Гърлс" – от създаването им през 80-те години на ХХ в. в Ню Йорк до днешните им интервенции, лекции и пърформанси, които отправят критика към неравенството в изкуството, културата и обществото.
Гостуващите произведения са част от постоянните колекции на най-значимите музеи в света (МоМА, Тейт Модърн, центъра "Жорж Помпиду"), но в "Квадрат 500" ще бъде изложено и чисто ново произведение, създадено специално за нас и вдъхновено от българския контекст.
Рая Раева и Росена Иванова от Българския фонд за жените гостуват в "Какво се случва" за да представят изложбата на "Герила Гълрс", но и за да ни разкажат за това колко авторки има в българските музейни колекции.
А междувременно една гостуваща изложба от съседна Румъния се заиграва със същите теми. До 9-и март в галерия "Пунта" на Женския пазар можете да разгледате изложбата "Перфектното токче" на артистичния колектив "Бюро за мелодраматични изследвания". Тя е част от проекта "Комунизъм на високи токчета", в който 9 жени се опитват да постигнат равенство помежду си, като всяка обуе обувки с такава височина, че да се окажат всички с еднакъв ръст. Ирина Георге, една от основателките на Бюрото, представя в "Какво се случва" организацията си.
Възможно ли е равенство в изкуството, кой трябва да задава рамките и защо толкова много жени избират ролята на куратора – коментират Рая Раева и Росена Иванова във втората част на разговора.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
