Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Измененията в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – последици

Как ще бъдат обезщетени собствениците на имоти?

Снимка: www.koralbeach.com

До какви последици за собствениците на имоти водят направените изменения на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, приети в пленарна зала на 9 февруари 2024 г.? Доколко са съобразени с Конституцията на Република България тези поправки? Как ще бъдат обезщетени собствениците на имоти?

Какъв е казусът на Кирил Киров, собственик на имоти около къмпинг "Корал", закупувани със статут на строителни парцели?

"Единият от парцелите съм го закупил като строителен парцел. Съответно, и цената му е като за строителен парцел. След като приеха закона, за този имот отпадат строителните разрешения, отпада изградената от мен инфраструктура – водопровод, канализация, електричество, път... но не може да се ползва като строителен парцел. С приемането на закона се връща към земеделска земя. На този парцел трябваше да има 10 вилни сгради с басейн. След всички разрешителни от РИОС и от другите институции. След излизането на закона всичко това отпада."

Коментар по казуса в "Законът и Темида" прави адв. Камен Новиков:

"Когато се появи един такъв закон, най-важните въпроси са два: Кое е наложило приемането на закона точно в този му вид – интересен юридически и политически въпрос? Вторият въпрос е какво ще стане със засегнатите лица, какъвто е г-н Киров и много други собственици в районите на тези територии, които попадат в юрисдикцията на този закон? 

Прекалената конкретика, която е използвал законодателят, като чисто законодателна техника, говори, че може би се крият някакви други интереси. Всеки, който се е запознал, дори и бегло, с парламентарната дискусия при приемането на закона, ще си постави въпроса защо, в крайна сметка, в юрисдикцията на този закон попаднаха само плажовете Карадере, Корал и Иракли, а не и още други 41 плажа, които практически не се различават по нищо от споменатите в закона.

На пръв поглед няма логика, но тогава идват въпросите за кого е тази втора логика, втори поглед? При всички положения, когато се приемат такива закони, които би трябвало да пазят, на първо място, българската природа, и на второ място, българските граждани. Когато се приеме такъв закон, най-важното е да се извърши преди това една мащабна обществена дискусия – да се вземат становища на собственици, природозащитници, икономисти, юристи. И едва тогава да се пристъпи към съответната законодателна промяна – след широко обществено обсъждане. А в случая отново каруцата е поставена пред коня...

Повече проблеми, отколкото решения..."

Адв. Новиков допуска, че много казуси ще бъдат отнесени до Европейския съд по правата на човека, защото, според него, се касае за посягане върху изконни субективни права, върху които се градят демокрацията и частната собственост.

Конституционни ли са промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие; Предварително ли е трябвало да се реши въпросът за обезщетяването; Кое е компетентното лице, което да назначи комисия; Кога се предвиждат такива комисии; Какви методики ще се използват за оценяване на въпросните земи; Откъде ще се отпуснат средства за тези обезщетения; Как да потърсят собствениците на имотите правата си; Ще получат ли накрая обективни и нормални обезщетения – чуйте повече в звуковия файл.

Снимката е илюстративна

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Надежда Цекулова

България е сред държавите от ЕС с най-лоша медийна свобода

Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..

публикувано на 25.04.25 в 18:30

Гражданите на Варна се обединяват за създаването на зоополиция

За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..

публикувано на 25.04.25 в 09:57

Агра, Винария, Фуудтех 2025

Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..

публикувано на 25.04.25 в 09:30

Прозренията и гатанките на финландския художник Томи Нордген в България

В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..

публикувано на 25.04.25 в 09:07
Асен Масларски (вляво) и Росен Мирчев

Забрана, но не съвсем

В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..

публикувано на 24.04.25 в 17:30