XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.
Находките от два от най-емблематичните археологически обекта през 2024 г. – античният град Хераклея Синтика край местността Рупите и Могила 1 в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград са сред изложените експонати.
"Сред най-впечатляващите експонати в изложбата са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове, намерени в некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена фиала от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно "яйце" с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново) и други.
Особен интерес, като научни резултати и открити находки, предизвикват проучванията на надгробната могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, а също и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракинтица, община Стара Загора.
Всички тези находки дават много хубава представа за бита и ежедневието на някогашните хора. Археологическите находки, не само от 2024 година, говорят за богатото ни културно наследство и поради средищното си и кръстопътно положение България през вековете е била свързващото звено на процесите, протичащи и от Изток на Запад, и обратно", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Христо Попов – директор на НАИМ при БАН.
Деветнадесет исторически и археологически музеи от страната участват в експозицията с находки от своите фондове. Изложбата "Българска археология 2024" ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 8 юни 2025 г. в Централна зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Христо Попов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – НАИМ при БАН
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
