В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по стените, творба на британския художник Уилям Морис, за изследването на които се е появила специална професия "тапетен археолог". За да ги откриват и реставрират под пластовете хартия от 19-и век насам.
Видният представител на движението "Изкуство и занаяти" е оставил ярък отпечатък по стените в креолския дом със сюжети, взети от природата.
Но вместо да възклицавам да ви разкажа малко повече за историята на този необикновен дом.
Ла Мезон креол се намира в градчето Мока, недалеч от столицата на Мавриций Порт Луис. Името му се дължи на сорта кафе, който са се опитвали да отглеждат колонизаторите. По същия начин се казва и обрамчващата го като красива дантела рекичка. Мечтите да изнасят кафе, памук или индиго системно били отнасяни от върлуващите на острова тайфуни и в плантациите трайно се настанила по-устойчивата захарна тръстика.
Така през XVIII век се появил захарния завод на семейство Льо Клезио, който собствениците нарекли с многообещаващото название "Еврика". По онова време производството на захар носело баснословни приходи, семейството също растяло главоломно бързо и многочислената фамилия се нанесла в разкошния дом през 1856 година, закупен на търг от патриарха Йожен Льо Клезио. Преди тях британският предприемач Кери живял в него двайсетина години. Седем поколения от клана Льо Клезио се радвали на колониалния живот в този великолепен дом с романтична атмосфера, препълнен с ценни предмети и разположен в разкошен парк.
Изящната архитектура на малкия дворец с аристократичния минимализъм на обзавеждането оказали благотворно влияние върху подрастващите и съвсем неслучайно в семейство Льо Клезио се появили забележителни художници и писатели. По целия свят са известни литературните произведения та френско-маврицианския писател Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, лауреат на Нобеловата награда за литература през 2008 година, който в романа "Златотърсачът" описва живота на предците си, озовали се на Мавриций в търсене на приключения и бързо забогатяване, както и собственото си детство в имението "Еврика".
Прабаба му е преживяла 22 бременности и е родила 17 деца. Всичките оцелели. В момента потомците им са 104. Но междуособни войни за наследството нямало, защото имението по традиция се пада на първородния син. Той продал семейния дом през 1984 година, но всичко пак останало в семейството, защото новият собственик Жак де Марусем му бил сват. Той решил да превърне дома в музей на креолската култура и в началото плащали на гидовете и шофьорите на туристически автобуси, за да водят туристите при тях. Днес посетителите на Мавриций се тълпят да видят автентични старини.
А аз като любителка на антики почти през цялото време бях в несвяст. Не само пред тапетите на Уилям Морис.
Уредбата на дома също е любопитна. Родителската спалня е с огромно легло с балдахин и покривка от оригинална брюкселска дантела, за чието притежание колекционер би извършил углавно престъпление. Резбованите шкафове са от кедър и камфорово дърво, за да предпазват ленените чаршафи от тропически буболечки. В съседство – романтична бебешка люлка в стаята на първородния син. Единствено той е имал привилегията да спи сам. Останалите деца са делели общо помещение под покрива, наподобяващо казарма с 16 легла.
Архитектурата наистина е впечатляваща. Отвън вилата е ярък образец на традиционния маврициански колониален стил с белоснежната си фасада, украсена с колони и ажурна дърворезба. За да бъде хладен дома и в най-жаркия сезон и за създаване на благодатен бриз, домът е окръжен от просторна веранда, на която могат да се преброят 109 врати! Огромния парк от едната страна завършва с река Мока, която се влива в Индийския океан, а от другата - с частния водопад Равен, под чиито струи семейството се е разхлаждало като в природно джакузи.
Разхождайки се из парка, сякаш разлистваш албум с пожълтели фотографии – романтика и носталгия по отдавна отминали времена.
Разбира се, не цялата къща е отворена за посетители. Те могат да разгледат, освен спалнята и детската стая, музикалния салон, кабинета и трапезарията. Да чуят как проскърцват 200-годишните подове от тиково дърво и дори да ударят по няколко тона на стария роял с клавиши от слонова кост, пожълтели като прогнили зъби. Мебелите са от ценни дървесни видове като абанос, жакарадна, палисандър, дори от т.нар. Додово дърво, чиито семена били любимо блюдо на изчезналата вече птица додо. Нейна фигура може да се види под витата стълба в Еврика и на знамето на Мавриций. Защо симпатичното пиле вече не съществува, ще ви разкажа в друга история.
Връщам се към съхранените в дома предмети – естетична еклектика от старинни европейски образци, японски и китайски порцелан на повече от два века, индийски рисунки, старинен грамофон с фуния...
В банята ахкането ми продължава. Ваната е издялана от цял къс мрамор. Хитроумно чугунено съоръжение, подобно на полегнал леген е подпомагало къпането на многобройна челяд под душа, който също е като викторианско произведение на изкуството, с което преди 150 години разполагали малцина. Традиционните шкафове за нощни гърнета приковават погледа.
Дори изтривалката за кални обувки пред вратата е парче история.
Част от капана за туристи е и ресторантът с типични креолски гозби по рецепти от 17 до 19 век. И в кухнята, където ги приготвят времето е спряло точно тогава – огромни метални печки, старинни, потъмнели от вековна употреба тенджери и тигани и разни уреди и преси за сокове и масла, чието предназначение отдавна е отплавало във времето.
И не си мислете, че старите колониални къщи се срещат на всяка крачка на остров Мавриций. Повечето не са устояли на напора на силните циклони, така че ако късметът ви отнесе в тази част на Индийския океан, непременно посетете "Еврика".
Снимки – Магдалена Гигова
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg