Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йонка Маркова – единствената жена опълченец, участничка в няколко войни

Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско.

Няма документално установена година на нейното раждане, но най-приемливата е 1857 година. На 5-годишна възраст остава кръгло сираче и е дадена като хранениче в град Кула, но явно там нейната съдба не е била лека и на 6 годинки се връща отново в Бойница. След това пък роднините ѝ я изпращат като слугинче в известен богаташки видински род. На 11-годишна възраст отново се връща в селото, където обаче е омъжена за 25-годишен ратай. Но явно условията при него били доста тежки и тя го напуска, което за времето си е било нещо нечувано.

Йонка се връща в родното си село и заедно със своите братовчеди пасе добитъка. Тогава се научава да свири на кавал и ходи по сватби да весели хората.

Няма данни как се е добрала до Кишинев, където през 1877 година е сформирано българското опълчение. Явява се в Кишинев, облечена в мъжки дрехи и се представя за мъж – Иван Марков.

За проявена храброст в боевете на Шипка Иван Марков или Йонка Маркова е награден или наградена със значка за отличие на военния орден "Свети Георги" четвърта степен.

Става ясно че е жена вече по време на Сръбско-българската война на една медицинска комисия, но по категоричното ѝ настояване е записана отново с мъжкото име Йован.

Участва във всички сражения на Сливница, достига до Пирот, а капитан Стефан Тошев в своята книга "Писма от войната" споменава за една селянка – мома, мъжкарана, нарича я също амазонка.

Йонка Маркова се мести в София през 1903 година и след това се включва като доброволка в балканските войни 1912-1913 година. Наградена е за изпълнение на специални задачи с Орден за храброст.

След това участва и в Първата световна война отново като доброволка, но преди това претърпява битова злополука и започва да ходи с бастун. Трудно е ѝ придвижването и затова няма как да участва в боевете. Тя води нещо като беседи сред войниците със своите разкази за Сръбско-българската война и се опитва да им вдъхне кураж, смелост, увереност.

Има доста противоречия за нейния личен живот, доста малко документи са се съхранили във времето. Но като цяло нейната съдба е доста необикновена, тя е един нравствен пример, който не увяхва, а името на тази неповторима българска героиня не трябва да потъне в забрава.

За живота на Йонка Маркова разказва Полина Петрова, уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей - Видин.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25