Дискусионни теми за алтернативната медицина, хомеопатията и природните продукти бяха във фокуса на срещата ни в ефир с проф. Людмил Пейчев. Учен, преподавател и практик той е убеден защитник на нашата флора и нейното здравословно влияние върху човешкия организъм. Освен в България, нашият гост е изнасял лекции в много страни на света и продължава да членува в редица престижни хомеопатични организации.
Акценти в поредния брой "За здравето" поставихме върху противовирусните препарати и средствата за имунна защита, както и на всички продукти, производни на пчелния мед. Откакто "свят светува" пчелният мед е незаменим природен продукт с невероятни лечебни свойства и качества. Производните от него също имат благотворно въздействие върху човешкия организъм.

Проф. Пейчев подчерта необходимостта да използваме качествени и проверени пчелни продукти, но и да не прекаляваме с тяхното приложение. "Много хора се отнасят с леко пренебрежение към хомеопатията, други смятат, че тя е древна наука и практика, а всъщност нейната възраст е 200 години. Откакто Ханеман, учен и родоначалник на медицината, основана на природните продукти, е създал това направление в медицината, са изминали точно 2 века", подчерта събеседникът ни. И представи терапията чрез хомеопатия със средствата на отрицанието – тя не е лъженаука, не е масажиране или баене, не е ароматерапия…
Проф. Людмил Пейчев потвърди интереса на младите лекари към този дял в медицинската практика, защото лекциите му в Пловдивския медицински университет са винаги посетени от много студенти, "жадни" за този род терапевтична наука. А пренасищането на пазара с химически лекарствени продукти създава условия не само за резистентност, но и за редица отрицателни реакции. В този смисъл стигнахме до извода, че специалността набира популярност, доверие и има добро бъдеще!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...