Големият експериментатор в стъклобетона и витража у нас, изявен със своите монументални пана между които тези в София на БСФС, БНТ, ЦКС, в Плевен, Ловеч, Ямбол, Ботевград, Габрово, се представя до 29 март в галерия "Българи" с живопис.
Изложбата се открива на 11 март, посветена е на 90-годишнината от неговото рождение и е във връзка с излизане на албум, в който е събрана разнообразната му творческа дейност, тясно свързана с живописта и с развитието на стиловата и конструктивно-строителна концепция в архитектурата у нас, оформила се в края на 60-те години.
Изложбата в галерия "Българи" е с акцент на експресивната му живопис третираща вечните теми за Раждането и Смъртта, Греховността и Покаянието, Смирението и Майчинството чрез цветовата символика и иконография на православното изкуство. Тя е и напомняне за Вилиям Гетов, този деликатен и скромен творец който през целия си живот бе направил само веднъж изложба през 1972 г. на ул. "Шипка 6".
Изложбата в галерия "Българи" включва близо 40 платна извън тези, които се съхраняват в столичните и окръжни галерии у нас, а също и в чужбина, както и във фондовете на Външно министерство и други обществени сгради. Те разкриват художника с характерното за него преклонение пред българската традиция, на която той остана докрай привърженик, за разлика от смелите му стилови и технолични експерименти в областта на монументалното изкуство.
Картините му, независимо от формàта, излъчват монументалност и особена интровертност, с редуване на фронтални с изобразени в профил фигури, със строго съблюдавани между тях цезури, както в стенописното изкуство. В тях има нещо от обредната мелодика на позата и жеста. Това е изкуство, което с повторяемостта на мотивите и статиката на композициите носи сгъстена емоция и духовност. Така драмата в живота с нейната вечна мистерия на раждането и смъртта, навяват нещо извън злободневността, извън конкретното време, картини – убежище за неговото лично духовно пространство.
"Всъщност причината да му открия първата и единствена приживе за Вилиям Гетов изложба през 1972 г., бе стилът, който го отличаваше от останалите, и тогава и днес. Стил опиращ се на органичната му убеденост в стойността на собствените му корени, вкопани в родното и реалистичната форма, в имперсоналния типаж превърнат в канон, с кръгло лице и с изтеглени очи, излъчващ вътрешна хармония. С една дума в неоритуалната, извън времето, чисто негова живопис." – отбелязва проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата.
Димитрина Кюркчиева разговаря с нея в "Артефир". Чуйте звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg