Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три български филма, селектирани за международния конкурс на 29-ия София филм фест.
В него именно плътта, незаобиколимата човешка плът, казва последната си дума. Прави го в една история за известната преводачка от японски език Надежда, университетски преподавател в разцвета на силите и опита си, която научава, че има туморно образувание. Разбира го заедно с дъщеря си – 30-годишната Евгения, водеща в най-гледания телевизионен канал. В отношенията между тях, както в отношенията между смъртта и живота, зрителят става свидетел тъкмо на това, което плътта държи да изрече.
"Приемането на философската концепция за края – че не всичко има своето начало, но всичко има своя край – според мен по-скоро носи една доза спокойствие. Поне на мен ми носи, приемайки този факт и разказвайки за една от трудните, но много важни теми на човека и въобще екзистенца на онова, което ни прави хора. Съпротивата, разбира се, е също много трогателна, защо не. Нека се съпротивляваме до дупка, нека да се утешаваме дори с позитивно мислене. Ние винаги си казваме: "Всичко ще се оправи, нищо не е чак толкова страшно!" и е факт – всичко ще се оправи и нищо не е чак толкова страшно, стига да приемеш неумолимия факт на собствения си край. Като, разбира се, филмът въобще не трябва да звучи макабрено. Това е историята на човека, на човешките взаимоотношения. Това е проблем, който се опитваме да разрешим, или пък проблемът да ни разреши нас – вече бъдещите зрители ще си отговорят на въпроса кое според този филм е възможното", каза в "Артефир" Димитър Стоянович.
Историята, която той разказва, стъпва на историята на неговата майка – актрисата Ани Бакалова, която се разболява от коварна болест с летален край.
Една от големите теми в "Плът" е за крехкостта, чупливостта на човешката природа, обяснява режисьорът. Филмът се е посветил много на усещането за света, който спира, когато имаме проблем, а и на това как човекът реагира, когато е изправен пред реална трудност, защото именно тогава той се проявява в своята цялостност.
"На мен винаги са ми били ужасно интересни хората като психология, с цялата им прекрасност и отвратителност", обяснява Стоянович.
Философската концепция, която той измисля и която е проведена през превода на считания за непреводим японски роман от Нобеловия лауреат Юкио Кобаяши, е в посоката на това, че може би единствено плътта е тази, която е честна към нас. Въпросът дали духът може да надделее над тялото и плътта, е въпрос, който всеки от нас си задава постоянно. Затова и филмът сблъсква духа с плътта. Човешката плът, по която единствено можеш да познаеш как е преминал един живот и която не можем да излъжем.
А въпроса за т.нар. "режисьорски дебют" Димитър Стоянович обяснява не с някаква форма на необходимост, а с чисто любопитство. Определя го като естествен процес, за който е бил буквално "наритан" от режисьора, с когото дълги години работи, Лъчезар Аврамов. И макар да не го приема като нещо по-различно от това, което е правил досега, Стоянович решава все пак да експериментира с формата, съдържанието и ритмиката на тези така или иначе дебютна, но и лична история. Заигравката с японската философска линия пък се дължи на интереса му към начина на съществуване на тази цивилизация, която е в сблъсък с нашата, а може и да е в пълна хармония – нищо не трябва да бъде отхвърлено докрай.
Пламена Гетова и Весела Бабинова влизат в ролите на Надежда и Евгения, като във филма виждаме още Юлиан Вергов, Рушен Виденлиев, Рашко Младенов, Меглена Караламбова, Борис Луканов, Диляна Попова и други. Композитор е Живко Петров.
Филмът ще има премиера на 14 март, петък, от 20:30 часа в кино "Люмиер", а след това и още една прожекция в рамките на София филм фест – на 17 март в Дома на киното. Непосредствено ще тръгне и по кината.
Повече за "Плът" режисьорът и сценарист Димитър Стоянович разказва в звуковия файл.
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..
Фондация "Тодоров" учреди отличие за българска наука и литература. Идеята е на акад. Иван Тодоров. Първите отличия ще бъдат връчени на церемония на 20.05.2024 г. от 18.00 ч. в зала "Проф. Марин Дринов" в Централната сграда на БАН, ул."15 ноември" №1. Ще се състои представяне на Фондация "Тодоров" и връчване на нейните отличия на името на акад. Иван..
На 17 май се открива първото издание на Седмица на африканската култура в София . Пълната програма за фестивала можете да намерите тук . Седмицата на африканската култура в София е продължител на вече над десетгодишната традиция в отбелязването на Деня на Африка – 25 май, датата, на която в 1963 г. е основана Организацията за африканско..
"Наведнъж" са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога – "Непукистика", пише за книгата Йордан Д. Радичков. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и..
Варна ще даде официален старт на туристическия сезон с празничен концерт, който ще се състои тази вечер от 19:00 часа на площад "Антон Новак" – на входа на Морската градина . Събитието ще предложи на жителите и гостите на града богата програма, включваща музикални изпълнения, атрактивно акробатично шоу и редица изненади. Специален гост на..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Изкуственият интелект не може да замени естествения, защото не може да разбере живота, съзнанието и да генерира смисъл, е тезата на Сергей Герджиков,..
Проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. "Християнство и култура",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg