Книгата на Адам Ръдърфорд "Кратка история на всички, които някога са живели" е преразказаната от информацията в нашите гени човешка история. Тя отговаря на много въпроси, обединени от самия автор Ръдърфорд около две теми: Как се озовахме тук? Кои сме сега?
Генетиката на човека е онова наследство, което никой, дори при много пагубно лекомислие, не може да пропилее. А може би може? Но не това е предмет на книгата на британския учен Адам Ръдърфорд. По-важна е епичната поема, която изследването на човешкия геном разказва. Не само за нашия произход, но също и за природните катаклизми, епидемиите, миграциите, обществата, колаборациите и враждите, през които е преминало човешкото съществуване на планетата Земя.
Няма нищо, което да не е отчетено на генетично ниво. Ако цитираме самия автор: "…в мозайките на нашите геноми наистина е скрита тайна история, на която сме наследници…" Обаче от решаващо значение е доколко напредъкът на различните науки и на самата генетиката позволяват ние да разчетем, да разшифроваме това "писмо".
В повествованието на книгата се пресичат много науки – генетика, история, археология, палеоантропология, медицина, психология, дори литература (не липсват поетични и драматургични цитати). А когато става дума за кръвосмешението и расизма – генетиката има своя авторитетен научен коментар, застъпващ териториите на морала, правото и политиката.
Адам Ръдърфорд отделя място в книгата на Карлос Втори Испански, който се оказва последният представител на своя род, вследствие на неслучайните кръвосмешения сред предците. Хабсбургите властвали над голяма част от Европа. Генетиката обяснява научно как жаждата за запазването на властта и богатствата могат да погубят всяка имперска знатност за няколко столетия.
"Хората еволюират и днес", напомня авторът на книгата. Но за съжаление предразсъдъците и човеконенавистните представи не се поддават на бърза еволюция – като идеята за расите. Авторът Адам Ръдърфорд е категоричен: "…не се притеснявам да заявя, че от гледна точка на генетиката расата не съществува. Тя няма научна стойност."
Категорично чрез генома на човека е доказано също, че човешката популация винаги е била мобилна и то доста отпреди географските открития. Адам Ръдърфорд казва в книгата си:
"Истината е, че всички ние сме по малко от всичко и идваме отвсякъде, …ние делим общ прародител само отпреди неколкостотин години. Хиляда години назад ние, европейците, споделяме всички наши предци. Утроете това време – сега споделяме всички наши предци с всички други хора на земята. Всички ние сме братовчеди в някаква степен… Родословието е объркано и трудно. Генетиката е объркана и пълна с математика, но мощна, ако се използва по правилния начин." Макар да "не съществува научен тест, който да ви каже къде точно в миналото е била изкована вашата ДНК" – предупреждава Адам Ръдърфорд.
Всеки носи в генома си колективната история на земното съществуване на човеците. Геномът – 23 хромозома, съставени от три милиарда букви генетичен код. В 99,9 процента те са еднакви, т. е. ние сме генетично еднакви в 99,9 процента. Но тази история, която гените ни разказват, е и уникална. Уникалността се определя от някаква си една хилядна (около три милиона разлики) в генома на всеки от нас. За всеки един от стоте милиарда души, които някога са стъпвали по Земята…
А може би не само по тази земя? Е, тази дръзка мисъл, е вдъхновена от провокиращата към евристично мислене книга "Кратка история на всички, които някога са живели", но да не изпреварваме възможните открития на бъдещето. По думите на Ръдърфорд: "Науката винаги изисква още копаене".
На български език книгата е преведена от Вероника Генчева.
"Кратка история на всички, които някога са живели" от Адам Ръдърфорд е повод да потърсим за разговор д-р Петър Ефтимов, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по биология на развитието и съръководител на магистърската програма "Астробиология" – който е научен консултант на издателството.
Чуйте разговора с д-р Петър Ефтимов.Адам Ръдърфорд е британски учен, писател и водещ на радио- и телевизионни предавания. Дълги години е редактор на сп. "Нейчър", автор на "Гардиън", водещ на програма на Би Би Си. Снима научно-документални филми, пише книги на тема генетика и произход на живота.
Снимка – изд. "Изток-Запад"
Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на международната награда "Букър" за романа "Бегуни" и двукратна лауреатка на литературната награда "Нике" за романите "Бегуни" и "Якубови книги". Носител на Нобеловата..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
