Книгата на Адам Ръдърфорд "Кратка история на всички, които някога са живели" е преразказаната от информацията в нашите гени човешка история. Тя отговаря на много въпроси, обединени от самия автор Ръдърфорд около две теми: Как се озовахме тук? Кои сме сега?
Генетиката на човека е онова наследство, което никой, дори при много пагубно лекомислие, не може да пропилее. А може би може? Но не това е предмет на книгата на британския учен Адам Ръдърфорд. По-важна е епичната поема, която изследването на човешкия геном разказва. Не само за нашия произход, но също и за природните катаклизми, епидемиите, миграциите, обществата, колаборациите и враждите, през които е преминало човешкото съществуване на планетата Земя.
Няма нищо, което да не е отчетено на генетично ниво. Ако цитираме самия автор: "…в мозайките на нашите геноми наистина е скрита тайна история, на която сме наследници…" Обаче от решаващо значение е доколко напредъкът на различните науки и на самата генетиката позволяват ние да разчетем, да разшифроваме това "писмо".
В повествованието на книгата се пресичат много науки – генетика, история, археология, палеоантропология, медицина, психология, дори литература (не липсват поетични и драматургични цитати). А когато става дума за кръвосмешението и расизма – генетиката има своя авторитетен научен коментар, застъпващ териториите на морала, правото и политиката.
Адам Ръдърфорд отделя място в книгата на Карлос Втори Испански, който се оказва последният представител на своя род, вследствие на неслучайните кръвосмешения сред предците. Хабсбургите властвали над голяма част от Европа. Генетиката обяснява научно как жаждата за запазването на властта и богатствата могат да погубят всяка имперска знатност за няколко столетия.
"Хората еволюират и днес", напомня авторът на книгата. Но за съжаление предразсъдъците и човеконенавистните представи не се поддават на бърза еволюция – като идеята за расите. Авторът Адам Ръдърфорд е категоричен: "…не се притеснявам да заявя, че от гледна точка на генетиката расата не съществува. Тя няма научна стойност."
Категорично чрез генома на човека е доказано също, че човешката популация винаги е била мобилна и то доста отпреди географските открития. Адам Ръдърфорд казва в книгата си:
"Истината е, че всички ние сме по малко от всичко и идваме отвсякъде, …ние делим общ прародител само отпреди неколкостотин години. Хиляда години назад ние, европейците, споделяме всички наши предци. Утроете това време – сега споделяме всички наши предци с всички други хора на земята. Всички ние сме братовчеди в някаква степен… Родословието е объркано и трудно. Генетиката е объркана и пълна с математика, но мощна, ако се използва по правилния начин." Макар да "не съществува научен тест, който да ви каже къде точно в миналото е била изкована вашата ДНК" – предупреждава Адам Ръдърфорд.
Всеки носи в генома си колективната история на земното съществуване на човеците. Геномът – 23 хромозома, съставени от три милиарда букви генетичен код. В 99,9 процента те са еднакви, т. е. ние сме генетично еднакви в 99,9 процента. Но тази история, която гените ни разказват, е и уникална. Уникалността се определя от някаква си една хилядна (около три милиона разлики) в генома на всеки от нас. За всеки един от стоте милиарда души, които някога са стъпвали по Земята…
А може би не само по тази земя? Е, тази дръзка мисъл, е вдъхновена от провокиращата към евристично мислене книга "Кратка история на всички, които някога са живели", но да не изпреварваме възможните открития на бъдещето. По думите на Ръдърфорд: "Науката винаги изисква още копаене".
На български език книгата е преведена от Вероника Генчева.
"Кратка история на всички, които някога са живели" от Адам Ръдърфорд е повод да потърсим за разговор д-р Петър Ефтимов, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по биология на развитието и съръководител на магистърската програма "Астробиология" – който е научен консултант на издателството.
Чуйте разговора с д-р Петър Ефтимов.Адам Ръдърфорд е британски учен, писател и водещ на радио- и телевизионни предавания. Дълги години е редактор на сп. "Нейчър", автор на "Гардиън", водещ на програма на Би Би Си. Снима научно-документални филми, пише книги на тема генетика и произход на живота.
Снимка – изд. "Изток-Запад"
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
От днес в галерия "Риволи" може да бъде видяна изложбата "Френското изкуство". Галерия "Риволи" представя изложбата "Френското изкуство", която събира в..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
