Излезе първата монография за българското читалище и фолклора

Книгата "Читалище и фолклор" е първото научно издание, посветено на българското читалище и неговата роля за опазването на фолклора, като културно наследство. Автор на монографията е фолклористът д-р Стела Ненова, главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

"Читалището за мен е и професионален и чисто личен интерес. То е феномен, уникален културно-просветен институт. Читалището възниква в една ситуация в България, когато се създава цяла институционална система – като еснафските сдружения, общините, стоковото производство, църковните настоятелства – но това се случва в период, когато няма национална държавност.

Т.е. говорим за едни български институции, които обаче съществуват на граждански принцип, без да има реална национална държавност, а това е и периодът, в който българите живеят под опеката на Османската империя. Това е една от спецификите на институцията. Тя е гражданска по характер, но възниква в условията на несъществуваща държавна система, и така поема една незапълнена ниша в областта на културата и просветата", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стела Ненова.

Първите читалища възникват през 1856 година, буквално едно след друго. В историографската литература за първо се приема свищовското, с името "Трисветители". След това в Шумен и Лом, уточнява Ненова.

През години на своето съществуване читалищата се превръщат и в хранилища на българското. В това българско се включват и елементи от фолклора. Цялата книга представлява един антропологичен, но и хронологичен прочит на това как в периода на националната държавност, на провежданите културни политики, фолклорът навлиза в читалището.

В един момент местният културен център се превръща в дом, пространство, убежище за съхраняване на фолклора не само като материален предмет (артефакт в етнографските сбирки), но и като хранилище на традицията, като жива практика. С това то е припознато в международен план като добра практика за опазването на нематериалното културно наследство. През 2017 г. българското читалище е вписано в световната листа на ЮНЕСКО", отбелязва авторката.

"Смятам, че е добро стечение на обстоятелствата в България да имаме една сравнително добре запазена читалищна мрежа. И в основата на моята книга присъстват самите общности – хората по места, които в миналото и днес припознават читалището като институция, където традицията продължава да живее чрез диалог между старото и младото поколение. Това е най-ценното и това се опитвам да покажа в книгата – защо е толкова ценно", подчертава Стела Ненова.

В развитието на читалищата през годините до днес и връзката институция – общност – културно наследство, засяга теми, свързани с културните политики, законовата и вътрешнонормативната уредба, с разбирането за опазването на фолклора, с развоя на именната система на читалищата, споделя авторката на книгата "Читалище и фолклор" Стела Ненова.

Стела Ненова е главен асистент, доктор в секция "Антропология на народните изкуства и визуалните форми" към ИЕФЕМ – БАН, където защитава докторската си дисертация. Възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Автор е на множество статии и студии, посветени на читалището и неговата роля за опазването на фолклора като културно наследство; практиките за съхраняване на локални традиции в читалищна среда, като традиционни знания, умения и опит, предавани по диахронен път в социокултурния контекст на селищните общности.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с д-р Стела Ненова от БАН  можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР и изд. на БАН "Проф. Марин Дринов"