Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тийн Тайм – ефирът за тийнейджъри

Изкуството в мен: По следите на Марсел Пруст

Марсел Пруст
Снимка: Архив

Марсел Пруст е роден в Париж през 1871 година. Той коренно променя световния литературен климат в началото на XX век и се превръща в икона на модернизма. 

Името му се свързва преди всичко с повествователния стил, наречен "поток на съзнанието", и със седемтомния му роман "По следите на изгубеното време". Първият том издава на свои разноски през 1913 година, а последните три излизат след смъртта му. Най-дългият роман в света, наричан "словесна  катедрала", се разпростира в 4300 страници. Пруст държи и рекорда за най-дълго изречение – 847, а по други сметки – 958 думи.

На пръв поглед романът проследява живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки спомените и събитията, чувствата и настроенията на повествователя. 

При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размисли за нравите, за паметта, за времето. Героят се опитва чрез миналото, чрез уроците на житейския опит да стигне до смисъла на живота. В края на седми том разказвачът го намира в изкуството и литературата.

Писателят Едмънд Уайт казва: "Хората трябва да четат Пруст, защото е най-подходящата компания от всички велики автори. Макар че е мамино детенце, неврастеник и много се колебае, той ще ви вземе дъха, защото сякаш чете и преповтаря всичките ви мисли."

Допълва го Андре Ейсимън: "Да четеш Пруст значи да четеш себе си."

За съвременниците си Марсел Пруст е бил меко казано "странен", но колкото повече човечеството върви напред, толкова повече започва да гледа на "изгубеното време" като на своя реалност, а на автора на тази философска формула, като на прорицател.

Чуйте откъс от главата, озаглавена "За писателското изкуство": 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Операта – музикалната живопис и персонажите на Пучини в Двореца Балчик

От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик. Събитието е под егидата на Консулския кореспондент на Италия във Варна Антонио Таркуинио и Международния артцентър "Антино“ в Рим, в сътрудничество с Посолството на Италия и Италианския  културен..

публикувано на 27.07.25 в 09:10

Прочети преди плажа!

В редакция "Хумор и сатира" сме виждали всякакви забавления и сме се убедили, че много важно е забавлението да е на точното място в точното време. Например добре е снежни човеци да се правят на полето през зимата, а не на плажа през лятото. За плажа през лятото има други забавления, едно от които ще популяризираме в неделя веднага след новините в 18..

публикувано на 26.07.25 в 19:35

12-о издание на РАДАР фестивал: вълни от звук, алгоритми и импровизации

RADAR Festival Beyond Music се завръща между 7-и и 10-и август във Варна и както всеки път, предлага богата програма от аудио-визуални преживявания. "Бъдещето на музиката в ерата на изкуствения интелект"  е основна тема на 12-ото издание. Освен вълнуваща програма от концерти, включващи джаз, електроника, видео и AI технологии, Радар ще е..

публикувано на 26.07.25 в 12:25
Театър 199 Валентин Стойчев

С поглед към юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев"

Екипът на Театър 199 "Валентин Стойчев" посвещава театралния сезон и премиерните спектакли през цялата юбилейна година на своя дългогодишен директор Анна Монова, която си отиде от света през миналия август. На 16 септември Театър 199 "Валентин Стойчев" ще открие юбилейния си 60-и сезон. Първото представление е "Хаос" от Мика Миляхо. Превод – Златна..

публикувано на 26.07.25 в 08:50

Книга за свободата от Людмила Миндова

Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..

публикувано на 25.07.25 в 13:25