Изкуството в мен: По следите на Марсел Пруст

Марсел Пруст е роден в Париж през 1871 година. Той коренно променя световния литературен климат в началото на XX век и се превръща в икона на модернизма. 

Името му се свързва преди всичко с повествователния стил, наречен "поток на съзнанието", и със седемтомния му роман "По следите на изгубеното време". Първият том издава на свои разноски през 1913 година, а последните три излизат след смъртта му. Най-дългият роман в света, наричан "словесна  катедрала", се разпростира в 4300 страници. Пруст държи и рекорда за най-дълго изречение – 847, а по други сметки – 958 думи.

На пръв поглед романът проследява живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки спомените и събитията, чувствата и настроенията на повествователя. 

При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размисли за нравите, за паметта, за времето. Героят се опитва чрез миналото, чрез уроците на житейския опит да стигне до смисъла на живота. В края на седми том разказвачът го намира в изкуството и литературата.

Писателят Едмънд Уайт казва: "Хората трябва да четат Пруст, защото е най-подходящата компания от всички велики автори. Макар че е мамино детенце, неврастеник и много се колебае, той ще ви вземе дъха, защото сякаш чете и преповтаря всичките ви мисли."

Допълва го Андре Ейсимън: "Да четеш Пруст значи да четеш себе си."

За съвременниците си Марсел Пруст е бил меко казано "странен", но колкото повече човечеството върви напред, толкова повече започва да гледа на "изгубеното време" като на своя реалност, а на автора на тази философска формула, като на прорицател.

Чуйте откъс от главата, озаглавена "За писателското изкуство":