Нито краткосрочните, нито дългосрочните мерки действат в борбата срещу дезинформацията

Как се променят каналите за дезинформация, каква е разликата между България и Румъния при избора на източници на информация и защо Телеграм измества Фейсбук и ТикТок сред младите хора у нас? Какъв може да е отговорът на конвенционалните медии и институциите в България, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията

"В България последните две години наблюдаваме сериозна промяна на каналите, които се ползват за разпространение на дезинформация. Доскоро Фейсбук беше основната мрежа, все още той държи първенство по броя и потребители в България, но категорично вече на второ място се нарежда Телеграм. И по броя потребители в България, изпреварвайки Twitter, т.е. Х на Мъск, и останалите социални мрежи. Интересното при Телеграм е, че изпреварва дори TikTok по броя потребители в България.

Телеграм, за разлика от Фейсбук, където много медии, включително БНР, БНТ, високо качество медии, имаха свои страници, в Телеграм наблюдаваме точно обратното, медиите почти липсват, държавните институции липсват изцяло и Телеграм се е превърнал всъщност в едно пространство, където преобладават канали, групи и профили, разпространяващи дезинформация.

Другото много притеснително е, че в Телеграм имаме страхотно смесване на български и чужди източници, в случая предимно руски. В Телеграм огромна част от групите, които наблюдаваме като разпространяващи систематично дезинформация или профилите, или каналите, много често те цитират и разпространяват дезинформация, чийто първоизточник са съответно руски профили, както и на другите канали, пак в Телеграм.

Това е масов случай. Едно от изследванията ни, например, обхваща какво мислят младежите в България, т.е. хората между 16 и 25 години, за темата Израел – Хамас. И там направихме анализ на над 8000 статии от онлайн медии, над 23 000 поста от около 190 канала в Телеграм, и почти 24 000 поста от Фейсбук.

Това, което излезе, е, че и дезинформацията, която е против Израел, и дезинформацията, която е против Хамас, всъщност преобладава, спрямо надеждната точна информация за този конфликт. Тоест, крайно поляризирани са мненията и едни и същи канали разпространяват само едната гледна точка, други канали разпространяват само другата гледна точка.

Но това, което е интересно, тествахме и социологическо изследване сред младите, хиляда и седем души от цяла България, представително за интернет потребителите в България изследване. За тази тема, която е сравнително несвързана с българската действителност, младите се информират преди всичко от националните медии. Телевизия и радио, на трето място от ТикТок, на четвърто от Телеграм. Когато обаче стане дума за други теми, които са по-пряко свързани, примерно с българската помощ за войната в Украйна, за приемането ни в Шенген и така нататък, там социалните медии, Фейсбук и Телеграм и ТикТок, излизат на първо място, националните медии отиват доста назад, между пето и десето място."

Инфлуенсърите и онлайн проруски сайтове

"Телеграм и ТикТок са двете пространства, където почти няма никаква регулация на съдържанието. Те предоставят платформа за едни инфлуенсъри, които ти дават смляна информация за дадено събитие, за дадена тема и младите я консумират. Но сред тези инфлуенсъри липсват надеждните, висококачествени медии, включително националните медии, които нямат страници в Телеграм, липсват публичните институции, които би трябвало да комуникират тези теми и така нататък. Тоест топката е в полето и на обществените медии, и на големите национални, и на институции, за да направят конкуренция на инфлуенсърите.

Ето ви един пример. Категорично за темата Израел – Хамас, на първо място по брой статии, които ние отчитаме като дезинформация сред онлайн медиите и онлайн новинарските сайтове, се нарежда "Поглед инфо". Те нарушават Европейския регламент за санкциите, тъй като непрекъснато препубликуват, превеждайки забранено, според този регламент, съдържание. Те се нареждат на първо място и по брой интеракции във Фейсбук, и сред едно от първите пет места и в Телеграм.

Ако говорим за дезинформационни наративи, свързани с Русия, т.е. с разпространяване основно от руско-контролирани медии или проруски медии, там процентът сред младите хора нараства със средно между 10 и 15% пункта, което означава, че голяма част от младите хора в България са по-склонни да вярват и вярват всъщност на този тип дезинформационни наративи.

Всъщност, това, което за нас е най-притеснително, е, че процентите, които наблюдаваме с прямо предходни проучвания, които сме правили преди 4 и 5 години, имащите доверие в дезинформационните наративи млади хора са се увеличили за този период почти два пъти. Което означава, че нито краткосрочните, нито дългосрочните мерки, доколкото ги има, действат в борбата срещу дезинформацията. Очевидно, все повече и повече – и то най-младите граждани на България – са завладени и се доверяват на дезинформационни източници и активно разпространяват тази дезинформация."

Мерки срещу дезинформацията

"Трябва да помислим за дългосрочни мерки, като въвеждане на обучение по дигитална и медийна грамотност в училищата и в университетите, като част от задължителните предмети, като обучение на самите учители как да комуникират.

Голяма част от учителите обаче страдат от същия проблем и не е само учителите, до голяма степен този проблем се репликира и в държавните институции. За съжаление трябва да кажа, че много малко институции в момента правят активни стъпки да подобрят ситуацията."

Една добра практика

"Преди две седмици, заедно с Министерството на външните работи на България, подкрепени от Министерството на външните работи на Великобритания, адаптирахме едно ръководство за държавни институции как да противодействат на дезинформацията в тяхната собствена сфера на работа. Това ръководство е разработено от Британското министерство и се прилага успешно във Великобритания и няколко други държави в Европа вече почти 4 години. Надяваме се, че скоро това нещо ще бъде разпространено и ще бъде достъпно и ще бъде въведено и сред другите държавни институции."

Загубена ли е битката за рамката

"Със сигурност битката е загубена и като говорим за битка, аз неколкократно съм подчертавал, че ние реално сме във война. Слава Богу, за момента сме само в информационна война, поне България. Въпреки че, ако си спомним едни взривове в обекти от българската военна промишленост, едни опити за отравяне на Емилиян Гебрев... Ние не сме само в информационна война и част от хибридната война се води на наша територия, за съжаление. А ако слушаме предупрежденията на различни западни разузнавания, България, наред с Молдова и Румъния, са, може би, най-преките цели на една бъдеща интервенция на Русия, за военна интервенция говоря.

Битката засега е загубена. Войната не е. Но това, което ние винаги сме казвали, е, че ние имаме една много добре организирана, много добре координирана, бих го казал военизирана машина, която произвежда дезинформация и я разпространява, включително чрез този тип актьори, които наричаме проксията в България, или прокремълски и политици, и партии, и групи, и инфлуенсъри от гражданското общество. Те действат много целенасочено, много координирано.

За съжаление, отсреща нямаме нито целенасочена, нито координирана реакция."

За прокремълските мрежи в България и в Румъния и как се таргетират гражданите – чуйте в звуковия файл.

Снимка – личен архив