Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и Елица Лингорски – експерт комуникации и координатор проекти към Центъра.
Изследването анализира около 1500 случая на превенция и реинтеграция след кризата с Covid-19 и разкрива основните фактори, водещи до настаняване на деца в алтернативна грижа в България. Според предварителните данни това са:
• Бедността и ниския социално-икономически статус, често предавани през поколенията;
• Здравословни проблеми на родителите – физически и психически заболявания, като често те се третират като рисково поведение на родителите, включително зависимостите, които не се адресират адекватно поради липсата на специализирани услуги;
• Социални фактори като неграмотност, безработица и дискриминация (особено сред ромските общности);
• Домашното насилие и конфликти – често засягащи цялото семейство, а не само децата;
• Нежелание или неспособност на родителите да полагат грижи – макар и по-рядко срещано, се отбелязва като ключов фактор;
• Липсата на подкрепа от близки и общността.
Д-р Галина Маркова и Елица Лингорски коментираха ролята на социалния работник днес и проблемите, с които той се сблъсква в напрегнатото си ежедневие.
Друг фокус на разговора беше ключовата роля на журналистите в представянето на темата за раздялата на деца и семейства, тъй като те могат да имат дълбок ефект върху общественото възприятие и политическите решения.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
"Химикал Х" е новата посока, към която поема, и новата енергия, която раздава, Николай Пенчев - NikiSan. С едноименния си албум един от младите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg