Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и Елица Лингорски – експерт комуникации и координатор проекти към Центъра.
Изследването анализира около 1500 случая на превенция и реинтеграция след кризата с Covid-19 и разкрива основните фактори, водещи до настаняване на деца в алтернативна грижа в България. Според предварителните данни това са:
• Бедността и ниския социално-икономически статус, често предавани през поколенията;
• Здравословни проблеми на родителите – физически и психически заболявания, като често те се третират като рисково поведение на родителите, включително зависимостите, които не се адресират адекватно поради липсата на специализирани услуги;
• Социални фактори като неграмотност, безработица и дискриминация (особено сред ромските общности);
• Домашното насилие и конфликти – често засягащи цялото семейство, а не само децата;
• Нежелание или неспособност на родителите да полагат грижи – макар и по-рядко срещано, се отбелязва като ключов фактор;
• Липсата на подкрепа от близки и общността.
Д-р Галина Маркова и Елица Лингорски коментираха ролята на социалния работник днес и проблемите, с които той се сблъсква в напрегнатото си ежедневие.
Друг фокус на разговора беше ключовата роля на журналистите в представянето на темата за раздялата на деца и семейства, тъй като те могат да имат дълбок ефект върху общественото възприятие и политическите решения.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg