Томът с лекции на Иван Шишманов, изнесени във Фрайбургския университет, ще бъде представен в Българската академия на науките (БАН) на 19 март. Съставители на книгата са Елизабет Шоре и Румяна Конева, които са дешифрирали и възпроизвели лекциите на Шишманов на немски език, базирайки се на неговите запазени бележки и записки. В центъра на тези лекции стои темата за културните стереотипи и крехкостта на мирното съжителство между европейските народи, както и важността на разбирателството сред самите славяни, отбелязват от академичното издателство "Проф. Марин Дринов".
Според издателството, Шишманов активно е подкрепял идеята за обединена Европа още от времето на тези лекции, като се е застъпвал за паневропейското движение. Текстовете, включени в книгата, са подробни, съпроводени с научни коментари и студии, които не само че представляват важен исторически документ, но също така впечатляват със своята стряскаща актуалност и в съвременния контекст.
Иван Шишманов е учен и политик, специализирал се в областта на културата. Той завършва гимназия във Виена и продължава обучението си в Йена, Женева и Лайпциг. Професор е по сравнително литературознание в Софийския университет, както и министър на народното просвещение и посланик на България в Украйна. След 1918 г. Шишманов напуска България и прекарва три години в Фрайбург, Брайзгау, Германия.
Слушайте!Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...
Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН. Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..
"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg