В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за Lege Artis.
Заболеваемостта от инсулт сред по-младите хора
Д-р Шейтанова започна с тревожната констатация, че инсултът засяга все повече млади хора. "Във все по-млада възраст хората боледуват от инсулт. Това го нямаше преди години, последният ми пациент е на 36 години", каза тя. Това подчертава нуждата от интензивна и ефективна рехабилитация, която да бъде достъпна за тези пациенти.
Трудности при използването на предоставените услуги
Тя сподели, че пациентите, нуждаещи се от рехабилитация след инсулт, получават ограничен достъп до тези услуги – два пъти по седем дни в годината, както и няколко посещения по седем дни в медицински центрове извън болниците. Това обаче не е достатъчно за много от пациентите, които са трудно подвижни и за които ежедневната рехабилитация е от съществено значение през първите месеци след инсулта. "Трудно успяват да използват това, което им се предоставя в момента, защото са много трудно подвижни", отбеляза тя.
Допълнително затруднение за пациентите представлява ангажиментът на двама или трима души от семейството да се грижат за тях, което води до отсъствие от работа и допълнителни финансови затруднения.
Необходимостта от ежедневна интензивна рехабилитация
Д-р Шейтанова подчерта, че първите три до шест месеца след инсулта са критични за възстановяването на пациента и че ежедневната интензивна рехабилитация е задължителна. След първата година възстановяването става значително по-трудно, което прави още по-необходима навременната и постоянна терапия.
Предимствата на роботизираната рехабилитация
Роботизираните устройства са в състояние да извършват безкраен брой повторения на движения, зададени от лекаря или терапевта, което е ключово за възстановяването на пациента. "Едно движение на парализирана ръка или крак трябва да се повтори над 300 пъти пасивно, за да има възстановяване на модела на движение на мускулите", обясни тя. В България такива устройства се използват основно в детските болници за пациенти с детска церебрална парализа, но те обикновено са закупени благодарение на дарения.
Необходимост от реимбурсация от държавата
За да могат българските пациенти да се възползват от роботизираната рехабилитация, тя трябва да бъде достъпна финансово. "Преговори ще има, даже има готовност за клинична пътека, която да включва роботизирана рехабилитация на хора с гръбначно-мозъчни травми", каза д-р Шейтанова. Според нея, за да бъдат тези устройства достъпни за пациентите, те трябва да бъдат реимбурсирани от държавата, тъй като в противен случай много пациенти няма да могат да си позволят лечението с такива устройства.
В заключение, д-р Росица Шейтанова акцентира върху важността на роботизираната рехабилитация за подобряване на възстановяването след инсулт и други тежки заболявания, като подчерта, че за да бъде това възможно, трябва да се осигури държавно финансиране и достъп на пациентите до съвременни терапевтични технологии.
Слушайте!
Д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър. Живее в САЩ от 2007 година и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета в Айова. Психологическият механизъм за оцеляването, отговорността и прехвърляне на вината. Вината на държавата и манипулациите на народния гняв от страна на управляващите. За псевдосвободите, икономиките и религиите. От..
Какво толкова носиш в нея, бе – питат всички родители. Да, говорим за ученическата раница, която доста тежи. Този епизод на подкаста "Импулсът в мен" е посветен на тенденцията да ходим с раница всеки ден. Има такава мода, затова споделиме ползите с нашите слушатели. В ежедневието си много хора отдавна използват раници вместо дамски чанти,..
В новото издание на рубриката “Разговорът” фокусът пада върху кампанията " Символът на квартала" – инициатива на платформата #soSofia, която си поставя за цел да открои и запечата културната идентичност на 12 от най-емблематичните софийски квартали . За идеята, смисъла и очакванията зад проекта разказват Симона Василева от #soSofia и Виктор Топалов..
Паркът за мечки в Белица отваря врати за новия сезон. Първите обиколки за посетители започват днес от 12 часа. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки край Белица – най-големият такъв парк в Европа – е открит на 30 май 2004 година. Как е преминал зимният сън на мечките, ни разказва Никола Попкостадинов, управител на парка, пред Теодора..
Регионалната библиотека "Димитър Талев" в Благоевград организира събитието за ученици "Запознай се с видни личности от Пиринския край ". Често тези събития са обвързани с годишнини от рождението на бележити личности. Този път завеждащата отдел "Краезнание" в библиотеката, Елза Кресничка, разказва пред Теодора Церовска за видната личност..
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов,..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
