Каква е историята на парите и монетосеченето по българските земи и защо тя води до необходимостта от пренаписване на българската история такава, каквато я познаваме – разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов, автор на двутомното издание "Силата на парите".
Гостът коментира и готовността на българската икономика и на българския потребител да възприемат еврото като национална валута. Доц. Аврамов поставя акцент върху липсващата информационна кампания и обяснява защо смята, че Бюджет 2025 ще бъде последният в български лева.
В своя труд "Силата на парите" доц. Аврамов извежда тезата, че моментът на падането на страната ни под османско владичество би следвало да бъде изместен от XIV в XV век. Основен аргумент са свидетелствата за монетосечене по времето на цар Константин II Срацимир (Асен), син на цар Иван Срацимир – до началото на XV век.
Доц. Аврамов разказва, че монетосеченето по нашите земи започва по времето на Второто българско царство – 1230 година при управлението на цар Иван Асен II след победоносната битка при Клокотница. Доказано българската монета вероятно е изсечена в Солун. Монетата е съхранена в Хърватия по времето на Кралство Югославия. През 1930 година изтъкнатият археолог проф. Богдан Филов заменя монетата за хърватско евангелие, съхранявано тогава в български музей. Доц. Аврамов заявява, че монетата може да бъде видяна в НАИМ – БАН.
След като султан Баязид е убит през 1402, по думите на доц. Аврамов, настават междуособици сред синовете му. През това време цар Константин II Срацимир, който, според исторически свидетелства, управлява независимото Видинско царство, организира въстание заедно със своя братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман, който обаче не претендира да бъде законен наследник. Доказателство, че Видинското царство е било независимо се намира в протоколите на католическия събор в Констанц от 1413 година, в които пише, че е присъствал представител на българския император, разказва гостът.
Доц. Аврамов предлага да бъде организирана научна конференция с участието на български, гръцки, румънски, сръбски и унгарски учени, в рамките на която да бъде решено кога наистина България е паднала под османско владичество.
Преди приемането на България в еврозоната разговорът се насочва към втория том на "Силата на парите", съставен от три части – "България и еврото", "Банково дело" и "Теория и история на ценните книжа".
"Бюджет 2025 е един от възможните бюджети, за да бъде подадено искане до Европейската централна банка и ЕК за изготвяне на нов конвергентен доклад. Основната цел на България е присъединяване към еврозоната – въпрос, решен още с влизането на България в ЕС. Казано е, че, когато България е готова, тя трябва да се присъедини", заявява доц. Аврамов и подчертава, че все още липсва информационна кампания по темата.
Референдум, по думите на госта, не е нужен, защото става дума за нещо, договорено на международно ниво.
Българският бизнес отдавна е готов, но много потребители не споделят тази нагласа и вината за това е в смяната на временните и краткотрайните правителства.
Доц. Арамов казва: "Евромонетите ще бъдат със същите изображения, с каквито са сегашните стотинки – Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски и Мадарския конник. Всичко ще бъде конвертирано в евро и най-добре е българските потребители да направят банкови влогове, за да стане това автоматично на 1 януари 2026 година."
Експертът е на мнение, че още в началото на следващата година България може да влезе в еврозоната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
