Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актрисата Снежина Петрова:

Театърът може да се свърже с всеки човек, ако говори на езика на душата му

Снежина Петрова
Снимка: ФБ профил

Актрисата Снежина Петрова е специален гост в предаването "Другият до мен". Светлана Вълкова разговаря с нея за работата ѝ в различни проекти с деца от малцинствени групи, със студенти и учители; за театъра като надграждащ образованието инструмент; за смелостта да си независим артист и човек "извън скобите".

СВ: Как избрахте театърът да е Вашият начин на изразяване?

СП: Мисля, че той ме избра. С много неща в живота така се случва – мислим си, че ние избираме, а всъщност те пристигат като нещо неизменно при нас. Разбира се, търсиш нещо, по което се увличаш, което те вълнува, но някъде дълбоко в този път има една програма, която човек изпълнява. Стори ми се, че и с театъра така се случи. Аз имах за себе си съвсем други мечти, визии, представях си се в областта на правото, виждах се като прокурор, но пусто не можах да вляза в този Юридически факултет. В годината, в която ме приеха в Софийския университет, кандидатствах и в НАТФИЗ, там пък ме приеха от раз. Просто реших, че това ще е моят път и някъде тези два пътя всъщност се срещат.

СВ: Защо към правото се бяхте насочили? Справедливостта ли беше Вашата кауза в тези младежки години?

СП: Да, явно чувството за справедливост, което е много дълбоко. Може би е и много травматично чувство. А как това чувство за справедливост се свързва с театъра? Ние постоянно разиграваме сцени, където справедливостта е нарушена, дефицитна.

Може би това е моята кауза – да работя за справедливостта, но през друга медия, през театралната сцена.

Поглеждайки към ролите си назад във времето, сега се опитвам да осъзная през какво преминах и защо преминах, защо дойдоха тези роли при мен, какво ми дадоха и какво аз не успях да взема от тях. Ако разберем това, много по-здравословно ще съществуваме всички артисти в театъра. Ние работим в едно много гранично пространство, това е професия, която изисква външна подкрепа. Не е въпросът само да си научиш текста, да излезеш и да задържиш вниманието на зрителя. Ти работиш с душата си и с душата на ролята – опасна химия понякога.

СВ: Едно голямо предизвикателство пред Вас преди няколко години беше проектът „Медея“, когато Пловдив беше избран за Европейска столица на културата през 2019-та. Там имаше силен социален елемент, защото работихте предварително с деца от малцинствени групи. Ваша ли беше идеята?

СП: За да спечелим проект по тази европейска програма, трябваше той да има някаква добавена стойност. Решихме, че ще е много вълнуващо да има деца на сцената – първо да има деца, а после децата да отсъстват в този свят. Какво би се случило в света, ако страстите не могат да се овладеят, как един свят може да бъде опустошен. По тази линия си мислихме, че можем да включим деца в началото на представлението, докато светът е още красив и светъл. Работихме с деца от еврейската, арменската и ромската общност в различни артистични ателиета. Две години ги подготвяхме. И така децата се озоваха на сцената до нас и това беше разтърсващо преживяване.

Мислех си, че ромските семейства например няма да разберат „Медея“ и ще скучаят. Обаче след представлението дойдоха родители, разтърсени, с пълни очи и казаха: „Всичко разбрахме, беше страхотно и много ни хареса!“.

Тогава разбрах, че театърът може да се свърже със всеки човек, ако говори на езика на душата му и на сърцето му. Няма значение какъв е неговият ценз, образование, култура… След като един античен текст може да се свърже с тези хора, които ние по някакъв начин малко подценяваме, за мен това е голяма надежда – и за обществата, и за изкуството.

СВ: Създавате и образователни представления, насочени към ученическа възраст. Кое Ви мотивира?

СП: Последният ми проект е „Една българка“ по Вазов, той е венецът на това мое усилие. Освен студентите, моите собствени деца ме предизвикаха за това, тъй като имаха образователни затруднения, особено големия ми син. Покрай него се сблъсках с дислексията, с невъзможността някои неща да бъдат обяснени стандартно, така че детето да ги схване. Как да се обясни голямата рамка, как в нея да се намери този детайл, с който детето се свързва емоционално? През неговите проблеми разбрах много за начина, по който съвременното дете се отдалечава от текста, от образованието…

Преди месец започнах да водя обучения за учители по литература през издателство „Просвета“, а от миналата година правим един шекспиров фестивал в Нов български университет, „Следата Шекспир“. Тази година ще се опитаме да разкажем Шекспир през татуировки, escape room и футболни агитки.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:

През 1994 г. Снежина Петрова завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", в експерименталния клас на проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и проф. Георги Дюлгеров. От 1996 г. е съосновател и изпълнителен директор на Сдружение за независими театрални проекти "Легал Арт център"; Щатна актриса е в трупата на Народния театър "Иван Вазов”. Преподавател и ръководител на департамент "Театър" в Нов български университет. Десетки са ролите ѝ в театъра и киното, както и наградите и номинациите, които е получила за своята работа. 


Снимка – ФБ профил на Снежина Петрова


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Аз, художникът" – ретроспективна изложба на Стефан Гацев в СГХГ

Изложбата "Аз, художникът" , посветена на 90 годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935–1986),  пресъздава хронологично творческия му път. Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това "Живопис" в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и "Декоративно-монументални изкуства" в ателието на проф. Георги..

публикувано на 15.04.25 в 16:07

Връзка между човек и природа в новата изложба на Нора Ампова

"Йокута" e името на новата изложба на Нора Ампова. Заглавието идва от шведската дума gökotta – копнежът да се събудиш рано, за да чуеш първата песен на птиците. Това северно понятие става концептуална рамка за произведенията, чрез които художничката изследва връзката между човек и природа, памет и лична метаморфоза. Водена от копнеж по..

публикувано на 15.04.25 в 12:55

Фотография и живопис в диалог: "Конвергенция" в Музея на фотографията

В Музея на фотографията в Казанлък днес се открива изложбата "Конвергенция" , включваща живопис и фотография от визуалните артисти Калия Калъчева и Калоян Николов. "Конвергенция" представя съвместната творческа работа на Калоян Николов и Калия Калъчева, които обединяват усилията си, за да изследват връзката между фотографията и живописта...

обновено на 15.04.25 в 10:04

"Портрет" – две артистични визии в галерия "Нирвана"

Днес от 18:30 часа в софийската галерия "Нирвана" се открива изложбата "Портрет" – съвместен проект на художниците Лариса Илиева и Николай Панайотов .  Двамата творци представят своите различни гледни точки към портретния жанр, като в творбите си пресъздават както автопортрети и образи на хора от своето обкръжение, така и исторически личности...

обновено на 15.04.25 в 09:46

"Лоши учители": личната история на Винченцо Фуоко

От всичко, което се случва около нас и често въпреки нас, някак е трудно човек да на се запита какво право има някой да накърнява нечие чуждо достойнство. Да нанася удари, буквални и преносни, по личността. Особено ако тя е едва формираща се. Темата за домашното насилие, за съжаление, е от темите без срок на годност. Това потриса, стиска за гърлото и..

публикувано на 15.04.25 в 09:25