Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полина Карастоянова:

Туристическият бизнес е в най-висока степен подготвен за влизане в еврозоната

Полина Карастоянова
Снимка: БГНЕС

Националният борд по туризъм организира първата национална конференция на тема "Българският туризъм и присъединяването на България към еврозоната". Акценти в дискусията, проведена под патронажа на министъра на туризма Мирослав Боршош, бяха въпросите: Как ще се отрази влизането ни в еврозоната върху развитието на българския туризъм? Какви са ефектите от предстоящата промяна в оперативната работа на туристическия сектор и какво са очакваните ефекти и ползи от въвеждането на еврото, като основна разплащателна валута у нас?

Сред официалните гости на събитието бяха представители на Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Икономическия и социален съвет, Комисията за защита на потребителите, Българската стопанска камара.

Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, говори в "Нашият ден" за перспективите пред българския туризъм, които ще се открият с влизането на страната в еврозоната.

Националният борд по туризъм е предложил на Министерството на туризма партньорство в организацията на няколко големи форума, които предстоят. По време на тези събития участниците ще обсъдят новата туристическа визия на страната, маркетинга, рекламата, свързаността по въздух и суша на България, като туристическа дестинация, и широките перспективи пред бизнеса, по думите на Карастоянова.  

"Имаме мотивацията да свършим работата, която е забавена и за която имаме потенциал", заявява тя.  

Карастоянова подчертава, че туристическият сектор вече може да се подготви за предстоящите промени благодарение на редовното правителство и заявеното политическо решение.

"Можем да кажем, че туристическият бизнес е в най-висока степен подготвен за влизане в еврозоната", изтъква Карастоянова.

По думите на госта до този момент практиката в сектора предполага офериране на цени, хотели и други услуги не само в лева, но и в евро, тъй като голяма част от контрагентите са чужденци.

Карастоянова допълва: "Има необходимост от една допълнителна информационна кампания – усилие, което предлагаме да осъществим заедно във вътрешността на страната, в по-малките туристически места и комплекси, заедно с Министерството на туризма, с Министерството на финансите, с БНБ – с компетентните и отговорни институции, които могат да дадат най-точните отговори и насоки какво трябва да се направи, така че на 1 януари 2026 година безпроблемно и в много добра кондиция българският туризъм да влезе в голямото и престижно семейство на еврозоната."

Карастоянова е категорична, че конкурентоспособността на българския туристически продукт ще се подобри значително след присъединяването на България към еврозоната. Тя изтъква психологическото въздействие на общата валута. Еврото ще предизвиква спокойствие у европейските туристи, че "са си вкъщи", а у другите чужденци – доверие в една позната валута.

Карастоянова поставя акцент върху очакването на Асоциацията на банките по отношение на резерва на търговските банки в БНБ. Към този момент той е 12%, а по изискване на Европейската централна банка ще стане 1%. Това, по думите на госта, означава освобождаване на 11% финансов ресурс, готов за инвестиции – свеж и силен инструмент за развитие.

"Туризмът, като икономически фактор, е един от най-потенциално добрите кандидати да усвои тези средства. Затова освен да мислим чисто технически за промените, свързани с еврозоната, трябва да мислим стратегически за това какви възможности отваря тя пред нас както в национален план, визирайки този финансов ресурс, така и в международен, защото за чуждестранните инвеститори това е още един фактор на привличане на интереса и за реализация на проекти от висок клас", пояснява Карастоянова.  

Министърът на туризма е двигателят на процеса. Карастоянова одобрява усилията на Боршош за създаване на взаимодействие между държавни и корпоративни институции и НПО представители в една партньорска работна среда, поставяща важните въпроси на дневен ред.

"Голямото публично-частно партньорство, което не е дефинирано със закон, е единственият смислен модел за развитието на държавата и на сектор туризъм", смята Карастоянова.

Чуйте целия разговор в звуковия файл: 




По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смисълът на молитвата, постът и покаянието

В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..

публикувано на 30.03.25 в 09:35
Андрей Захаров

Андрей Захаров: Путин не иска войната да спре

На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...

публикувано на 30.03.25 в 09:00
Теодор Насър

Биодинамично земеделие

Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...

публикувано на 29.03.25 в 14:25
проф. Димитър Вацов

Проф. Димитър Вацов: Авторитаризмът хищно напредва в завоюването на позиции

Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф.  Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..

публикувано на 29.03.25 в 09:10
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Тръмп просто го няма като президент

Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..

публикувано на 29.03.25 в 08:55