Христофор Караджов: Тръмп просто го няма като президент

Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ.

Защо не са използвали специалните канали

"Появиха се няколко версии. "Сигнал" напоследък се използва доста от държавни служители в САЩ, най-вече от тия, които Илон Мъск ряза с резачката, защото това осигурява място, където може да се разговаря извън някакви официални канали. Всичко, което се вкарва в официален канал или официален имейл, предназначен за държавна организация, в официални платформи, които са част от тази организация, то по принцип се запазва като информация и данни. Това важи и за президента, и за всеки до най-ниския държавен служител.

Едната хипотеза е, че това е направено, за да може да се говори, без да има реално запис за историята. Това по принцип се смята сериозно нарушение. 

Аз имам причина да се чувствам малко скептично настроен, че е направено заради това или поне само заради това. Тя е, че макар че подобни разговори, водени през официални комуникационни канали, да са оставени като запис на хартия, те по принцип могат според Закона за свободната информация да бъдат изискани. Но също така, особено в момента, те могат просто да бъдат засекретени, наистина, и никой да не може да ги пипе за сериозен период от време.

Тогава остава вариантът за някаква арогантност, удобство, което пренебрегва интересите на националната сигурност, пренебрегване на строгите правила, по които трябва да се водят такива разговори. Изобщо, абсурдно е да се използват лични телефони, защото в телефона могат да се слагат всякакви малки бъгчета, апликации, това, което се нарича на програмистки език "червеи" и с тях буквално да се чете и да се предава какво конкретният човек пише в телефона."

Маниерът на управление

"Може така да го гледаме. За мен и други неща бяха много интересни в този разговор. Единият скандал е, че изобщо може да се води подобен разговор с оперативна информация в реално време, даже преди реалното време, преди самото събитие и че той дава информация, как се случват нещата.

Другият е, че се добавя участник от списъка на контактите някакво име и дори не проверяваш кой е този с тези инициали. Другото е, как Джей Ди Ванс говори с презрение за Европа и колко мрази Европа. 

Но най-важното е, че Америка, де факто, започва военни удари. Война и това се случва без никакво участие на президента. Президентът е споменаван само един от съветници му Стивън Милър, който казва – аз така разбирам президента. Но кога президентът е казал нещо, как го е казал? Не става ясно. Тръмп просто го няма като президент.

Като върховен главнокомандващ. Какво значи това? Означава, че не се интересува. За мен Тръмп просто не се интересува. 

Това, което чета, и това, което разбирам от разговора, е, че неговите съветници смятат, че той си е наумил нещо и от тук нататък няма нужда да бъде занимаван и няма нужда да бъде разубеждаван или убеждаван. Т.е. ние ще действаме, както намерим за добре.

Това е голямата страшна разлика с предишната негова администрация, която успяваше по някакъв начин да регулира определените негови решения. Това е голямата страшна разлика и с администрация на Джо Байдън, защото мога да ви уверя, че ако подобно решение се вземаше по времето на Джо Байдън, Джо Байдън щеше да бъде в един подобен разговор. Може да се смеем, че е с деменция и не знам с какво, но Джо Байдън със сигурност щеше да бъде и да иска да бъде в подобен разговор. Не би позволил, а и никой друг президент, който аз знам, през последните 35-40 години, не би останал извън такъв разговор. Защото, да, президентът не трябва да взема отношения по всеки дребен въпрос, това е ясно, но този не е такъв и става дума за отговорността."

Кой е Джефри Голдбърг

"Джефри Голдбърг е роден през 1965 година и е главен редактор на "Атлантик" от, мисля, 15-ина години. Един от известните уважавани журналисти. Той минава също за привърженик на твърдата линия и привърженик на Израел. Беше сред тези журналисти, които подкрепяха войната в Ирак през 2003 година. Това са персоналните му възгледи. Но освен това, минава за един от най-компетентните и уважавани американски журналисти и неслучайно е главен редактор на едно от най-уважаваните и стари списания в САЩ. За което Тръмп каза, че не било кой знае какво и че може скоро и да спре. Не знам дали са на кой знае какво ниво "Атлантик", но излизат от средата на XIX век и в момента имат доста последователи, за разлика от други известни списания, които отбелязаха доста сериозен упадък."

Журналистическата етика

"Със сигурност самият Голдбърг имаше доста колебания, които изразяваше в реално време. То беше в общи линии, че да, ето, случайно бях включен в такъв и такъв чат, там участваха такива и такива хора и се обсъждаха такива и такива неща, без да влиза в директни подробности, разбира се. Той самият казваше, че не знае дали може, дали има право, дали е етично и дали е юридически неуязвимо да публикува каквото и да било повече от това. Както и че е излязъл от чата. Е, със сигурност не е излязъл в абсолютно първата секунда, в която е разбрал, какъв е този чат. Точно както би направил всеки добър журналист в такава ситуация, преди да излезе от такова място, ще се позамотае малко и ще се поогледа и ще прави някакви снимки.

Естествено, в един момент е напускал, което не му е попречило обаче да направи скриншотове на целия разговор. И когато от администрацията на Тръмп казаха, че няма нищо поверително и това са просто приказки, тогава той публикува.

Важно е да уточним, че президентът има право да разсекретява и най-голямата тайна на Съединените щати. Ако реши утре да публикува в неговите там Truth Social и в Туитър плановете на някакъв ядрен удар, президентът теоретично може да го разсекрети и не носи отговорност. Това е върховният авторитет в това отношение в американската правна система. 

Така че, когато президентът и толкова много хора, които са близки до него, казват, че няма нищо секретно и в същото време казват, че няма такъв чат, че Голдбърг си измисля, в един момент, разбира се, журналистът, сигурен съм, съветвайки се с адвокати, решава, че трябва да се защити и пускат скрийншота. Не мислят, че юридически може да бъде по някакъв начин преследван за това.

Между другото, според закона, журналистите не се преследват за това, че разкриват секретна информация, преследва се този, който им я е дал."

Обществен интерес от публикуването на този чат

"Това по принцип винаги е в обществен интерес. Винаги се смята, че обществото трябва да знае как се вземат решенията, какво е нивото на обсъждането на важни въпроси, колко задълбочено се обсъждат тези важни проблеми и че такива големи важни решения се вземат с нужната отговорност. Това винаги се смята за особен приоритет в Америка. Много книги и материали са изписани за решенията, които доведоха до войната в Ирак, до Афганистан, за грешките, които доведоха до 11 септември 2001 г. , изтеглянето от Афганистан. Това е традиция –  такива неща, да се знаят."

Последици и осъзнаване на обществото с кого си има работа 

"За съжаление, не съм оптимист, поради огромната поляризация, поради това, че фен клубът на Тръмп приема абсолютно всичко, което се случва като нормално, като част от някакъв подход към управлението на държавата, който е много забавен, много интересен и много свеж.

Докато другата половина, почти математически еднаква с тази, на противници на Тръмп, те са потресени, но Америка е абсолютно разделена в момента. Между другото, най-забавното и най-смешното, не знам дали може да се смеем точно от тази ситуация, беше, че този скандал беше наречен "Уиски лийкс", по алюзия с "Уикилийкс" и с Уиски. Така че по някакви начини комедията е там, въпросът обаче е колко сериозни са последиците.

Аз не очаквам оставки. Поне досега по нищо не личи, че Тръмп е склонен да иска оставки. Нещо, което при едно друго правителство, една по-нормална Америка, би довело до оставки в рамките на 8 часа."