Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал.
"Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние непрекъснато се сблъскваме с несъзнаваното – това са всички онези "сенчести", но понякога и светли процеси вътре в нас, за които ние нямаме разбиране и нямаме обхват…", казва Милена Харизанова, юнгиански психотерапевт, член на Българското общество по аналитична психология "Карл Густав Юнг".
В работата си като аналитичен психолог Силвия Маринова почти винаги се опира на вълшебната приказка. Предпочитанието към едни и избягването на други приказни сюжети я насочва към конфликтната ситуация, довела човек в кабинета ѝ. Изследвайки заедно образите и преживяванията му по отношение на тях, "това помага на човека да разбере по онзи начин, по който говори душата... Когато има конфликт, заради който човек тръгва на терапия, обикновено има нещо, което не знае и това нещо е в несъзнаваното и несъзнаваното ни говори през образите и през символите. Разсъждавайки върху тях, позволявайки им да постъпят в съзнанието ни… ние си помагаме всъщност да разберем, да видим един нов прочит каква промяна е необходима, какво ново разбиране или ново поведение би ни помогнало да надраснем настоящия си конфликт", споделя Маринова.
Дори и без това знание и професионални умения, когато четем приказки на децата си, ние им предаваме утаената през хилядолетия човешка мъдрост. Това обаче не предполага своеволни преработки, продиктувани от личните ни или актуалните за времето разбирания за това кое е ценно, нужно, излишно, страшно или красиво. "Всяка преработка носи риска някакъв пласт от приказката да отпадне, нещо да оплетем не както е било заплетено в архитектониката на приказката…", казва издателката на детски книги и философ по образование Албена Раленкова. Не става въпрос за речта, тя е динамична и няма как да не се променя, а за езика на приказките, който е символен, език на образите, на чудото. "Не толкова грешка в разчитането, колкото разночетенето идва от това, че ние забравяме, че децата не живеят в този рационален причинно-следствен свят, в който живеем ние възрастните, те не са така назидателни, както сме ние.", допълва тя.
Проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата, отбелязва, че обикновено "съдържателното богатство на приказката се свежда до любимия въпрос: "Каква е поуката" в търсене на пряк възпитателен ефект. Това според нея означава, че не вярваме на приказката, на чудото в нея, на разказа. Според проф. Стойчева "към вътрешната проблематика на приказката не е необходим някакъв специален медиум, посредник, дори и учителят не може да бъде посредник, нито пък родителят, към това ниво на приказката, което обаче поне според психоаналитиците действа безотказно…".
Впрочем, докато четем вълшебни приказки на децата си, самите ние можем да усетим благотворното им влияние, казват специалистите. Струва си да опитаме.
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
