Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в Софийския университет, специалност "Журналистика и медии". Гледаме я в театъра, слушаме я в новините на програма "Христо Ботев", а в "Нашият ден" разговаряме с нея за сцената, любовта и журналистическата професия като шанс да бъдат представени проблемите и решенията в сферата на културата.
Макар че решението да учи в НАТФИЗ е било изненадващо за Сърчаджиева, тя влиза в академията от първия опит и устоява на сериозната отсявка и психологическите изпитания през следващите четири години. После съдбата я отвежда в Драматичен театър "Йордан Йовков" – Добрич, където на сцената среща съпруга си Стефан Сърчаджиев.
Черната комедия "Балконът", адаптация на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов, е независимо представление, в което Сърчаджиева може да бъде видяна на сцена както в столицата, така и в други населени места из страната. "Балконът" е режисьорски дебют на Стефан Сърчаджиев, а сюжетът разказва нестандартна любовна история на ръба на живота и на един рушащ се балкон.
"Комедията работи с доброто и злото и винаги доброто излиза като положителен финал. При трагедията е същото. При драмата не можем да преценим. Но при масовите постановки просто стойността се губи. Има изключения, но те потвърждават правилото", коментира Сърчаджиева във връзка с проблемните тенденции в българския театър.
По думите на актрисата зрителите са свикнали да гледат смешки и вицове на сцената, стенд ъп комедията също се налага като жанр все повече и повече, но това не е театър.
Според Сърчаджиева хората все по-рядко взимат спонтанно решение да отидат на театър, а когато се решат, предпочитат да видят на сцената нещо до болка познато, за да няма лоши изненади. Ето защо например "Криворазбраната цивилизация" е сред най-гледаните представления в провинцията.
Публиката в общините бива привлечена от касови изпълнения, а репертоарните усилия на театралните трупи остават в периферията. По думите на младата актриса, организаторите се интересуват от цифрите, от "касовия" характер на постановките, а не от тяхното качество.
Друг проблем, който Сърчаджиева откроява, е свързан с навика на хората, да консумират артистични продукти през дигиталните екрани на различни технологични устройства. Постепенно театърът се превръща в необичайно преживяване на живо.
Що се отнася до журналистиката, актрисата би искала медиите да обръщат повече внимание на проблемите в културата, а не просто да афишират артистични събития.
Сърчаджиева още веднъж акцентира върху проблема с честата липса на предлагане и търсене на качествен театър. Като част от младо артистично семейство, тя усеща и липсата на лесни инструменти за финансиране, които не изискват сериозни мениджърски и административни познания. Сърчаджиева споменава още демографската криза в провинциалните театри.
Кои са мечтаните за Велизара Сърчаджиева роли и кой въпрос би искала да зададе на обществото като журналист – чуйте в звуковия файл:
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
