В доклад, публикуван в списание Science, учени разкриват как са живели и изглеждали индивиди от древната раса "Денисов човек", обитавали планетата Земя преди поне 10 000 години. Те са изследвали челюстта на "денисовец", открита случайно от рибари в протока Пънху край Тайван.
Учените установяват, че откритата челюст е била под водата между 10 и 70 000 години или между 130 и 190 000 години. Те не са успели да извлекат ДНК от пробата, но са изследвали протеини в костта. Мъжкият индивид е имал здрава челюст и много големи, мощни кътници. Откритието разкрива и впечатляващия географски обхват на този древен вид, който се е кръстосал с неандерталците, за да се появят съвременните хора.
"Ясно е, че денисовците трябва да са обитавали повече райони от неандерталците – от студени, открити територии в Северна Азия до субтропични гори в Югоизточна Азия", споделя проф. Крис Стрингър, водещ изследовател на човешкия произход в Природонаучния музей в Лондон. Той допълва, че тогавашните хора са устоявали и на изключително суровите условия на високопланинското Тибетско плато, където температурите падат до -30°C. За разлика от това, в Югоизточна Азия те вероятно са живели сред биволи във влажна и топла среда.
Новото откритие също така засилва хипотезата, че денисовците принадлежат към група, наречена Homo longi, или "човек-дракон", чиито напълно запазен череп беше открит в Харбин, в североизточен Китай.
Отбелязваме 104 години от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов . На гроба му, зад църквата "Св. София" в столицата, се състоя панихида, на която присъстваха десетки души, сред тях и директорът на Литературния музей в София – Атанас Капралов . Панихидата в чест на Иван Вазов е традиция на неговите потомци, разказа биографът..
100 творби, сред които рисунки, картини с маслени бои и скулптури в стил поп арт са показани в Дома на поп арта в Рим, който събира почитателите на модерното и съвременното изкуство от цял свят. Те са дело на американския художник Марк Костаби, който освен, че рисува е известен композитор, пианист и продуцент. Неговите творби за първи път се показват..
Планираното за днес откриване на "Проекта Pont Neuf" на френския уличен художник JR, посветено на 40-годишнината от акцията "Pont Neuf опакован" на Христо Явашев-Кристо и Жан-Клод, е отложено за 2026 година, съобщи France Info. Инсталацията ще превърне най-стария мост на Сена в монументална пещера, вдъхновена от творбата от 1985 година. 40-тата..
Филмът "Любовта не е портокал" е сред най-очакваните заглавия от започващото 16-о издание на Международния фестивал на мигрантския филм в Любляна , съобщи Словенското обществено радио и телевизия. Програмата акцентира върху историите на хора, принудени да напуснат домовете си заради войни, нарушаване на човешките права или бедност, разказа..
Български учени постигнаха пробив в изследванията на термоядрения синтез. Екип от Института по електроника към Българската академия на науките разработи устройство, наречено "анализатор на забавящо поле", което ще промени моделирането на физичните процеси, съобщиха от института. Устройството се използва за провеждане на експерименти за..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg