Първи стъпки
Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми помогна да намеря своето място в програма "Христо Ботев" на БНР. Това е най-прекрасната програма в радиоефира на страната ни.
Важното по пътя – хората, на които попадаш и самовъзпитанието
Да, комплексно е. То тръгва от вкъщи, минава през учителите, на които попадаш, минава през читалищната секретарка, която ти казва кои книжчици са хубави, какво би могъл да научиш от тях. Човек не се ражда гений или пък много прост, ние ставаме след това такива или онакива в зависимост от това къде сме родени, какви грижи са полагали за нас родителите, учителите, общността, в която растем и по-късно обществото като цяло.
Бяхме голямо семейство, аз живеех с моите вуйчовци и лели, защото бях дете на разведени родители още от съвсем малък. Помня го това, живеехме в една стая толкова много народ. След това дядо ми пристрои още една стая.
Благодарен съм на всички хора, които са ми протягали ръка през годините. Ще откроя само един учител, който постоянно ми казваше: "Ти можеш, момче, опитай еди-какво си, направи еди-какво си – разни училищни и извънучилищни дейности, участие във викторини, кръжоци, градски и окръжни първенства, които печелех и ми подаряваха книги като награда.
Първите книжки
Аз много отрано започнах да чета книжчици, първите със сигурност са били приказки. Защото пък си спомням, че вече като юноша бледен все още се увличах по приказки. Когато сега се срещам с деца и ученици по училища, им казвам, че четенето ти развива въображението, мисленето. Когато четях приказка или след това някой роман, аз си филмирах действието в акъла. И след това като се появи филм по дадената книга и като го гледам, аз се разочаровам, защото моят въображаем филм е бил по-хубав.
Образованието
След като завърших средно образование, в ония години бях си втълпил "ВИТИЗ, та ВИТИЗ", сега НАТФИЗ. Веднага кандидатствах, никой не ме е подготвял. Аз сам се бях подготвил и, естествено, ме скъсаха още на първия кръг. След това влязох в казарма. Взех си и платен отпуск, за да кандидатствам пак, но тъй като живеех в Кюстендил, дойдох в последния ден след обяд да си подам документите и ми казаха, че са ги приемали до обяд – така ми пропадна явяването на изпит. Сега си давам сметка, че така е било предначертано – да не ставам професионален актьор.
А след това дойдоха промените. Аз вече бях семеен човек, започнах работа в "Социални грижи" и записах "Публична администрация". Не знам защо записах това нещо, което е толкова далеч от мен и от моите разбирания. След това прекъснах, защото в ония луди времена през 96-а ходих малко на гурбет в братска Гърция да бера портокали. Като се върнах, възобнових пак ученето си и разбрах, че това не е моето. За да дойде моментът, в който пътят, по който съм вървял цял живот, ме отведе към сферата на изкуството – завърших "Филмова и телевизионна режисура".
Сега кандидатствам в Националния филмов център с мой сценарий и на моята колежка Петя Накова за дебют. Не знам какво ще се случи, но иначе съм се снимал в с малки ролички в доста български филми.
Сценарият
Той е по действителни случаи на хора, които аз лично познавам, преплетени така, че ги обединявам в едно семейство. Там има и доста биографични данни, пречупени през художествената измислица. На ромска тематика е, има всякакви хора там – от циганин престъпник до момче, което учи медицина. Истински филм, мисля, че такъв не е правен в страната ни и е време да се появи, време е да се влезе в махалата, искам да направя нещо, което да покаже истинското лице на ромската общност.
За съжаление толкова векове живеем заедно на тази земя, а не се познаваме, ние си знаем основно негативните неща един за друг. Аз следя в социалните мрежи какво се случва. Хора, които никога не са общували с роми, пишат някакви измислени неща... И точно това искам да покажа във филма. Защото във филмите, където се появяват роми, те все са просяците, крадците, престъпниците. А пък в моя кръг от познати и приятели от ромската общност, има хора, които са доказали себе си професионално, имат личностно израстване, работят и си плащат данъците.
Какъв е пътят да опознаеш другия и да го разбереш
Общуването, ние не общуваме помежду си. По принцип българинът като цяло спря да общува някак си. Ние сме социални същества и без общуване се превръщаме в асоциални хора.
Като главен герой в документалния филм "Ром Кихот" има ли нещо общо между теб и Дон Кихот?
Ох, сега ако Сервантес ме чуе... Не знам. Аз се опитвам да бъда добър, не винаги успявам. Но се старая, полагам усилия да бъда добронамерен, да не хуля хората напразно. По друг начин не знам как бих могъл да се оприлича с този неразбран гений.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Д-р Питър Левин е известен американски клиничен психиатър, който посвещава живота си на лечението на стреса и травмата. Неговият терапевтичен метод извежда..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg