Доц. Жана Попова: Медиите специфично мълчат

Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК.

"Много е трудно. Първо, да кажа съболезнования на близките на това дете. Все пак има няколко основни правила.

Много е хубаво тази снимка да се превърне в символ на една битка. От тук нататък е наша работа как изобразяваме този символ, така че да не го изпразним от съдържание. Хората на протеста могат да използват тази снимка. Ние, като журналисти, обаче е добре да обърнем внимание не толкова на личната трагедия, отново да връщаме бащата към това, което преживява, когато чува новината, а обратно.  

И всъщност, сега ще се завърти цикъл. Ние ще установим, както беше с тунел "Ечемишка", че има 8 години дело за някаква обществена поръчка там. Ще се появи един спасител, като Бойко Борисов, или подобен, който ще каже – аз ще реша проблема. Ще има виновни, ще има невинни. Най-вероятно тази отсечка ще бъде много бързо поправена."

Две тези: личната история е важна срещу – това ще усили болката

"Винаги стои този въпрос. Дали си струва цената на една такава голяма реформа, която едва ли не очакваме да се случи? Дали си струва цената един човек, дори в такова състояние на афект, да преживява отново и отново трагедията си? Ние можем и без да показваме лицето на този баща, и без да показваме лицето на това момиченце, да се сетим, че трябва да си поправим пътищата и да бъдат осъдени корумпираните политици. Естествено, че нямаме нужда да ги жертваме като някакъв дар на някакво чудовище обществено, да виждат това лице всеки ден като ангел, че за да го подаряваме на някакъв наш обществен минотавър."

Това журналистика ли е

"В сайта на Би Ти Ви има заглавие "Най-добрата приятелка на Сияна отказва да ходи на училище". Това съобщава майката на Симона в профила си във фейсбук.

Следват снимки на двете деца, без да се казва, с чие разрешение са качени и многократно споменаване на името на приятелката на Сияна.

"Тук е премината граница. Има много строги правила, защото във фейсбук аз мога да споделям снимки, може да се споделят лични моменти. Това обаче е публичен, личен, какъвто решат профил на родителите. Обаче ние носим отговорност, като журналисти, и медиите носят отговорност как се разпространяват. Ние непрекъснато казваме, че със съучениците на някое пострадало или загинало дете започват да работят психолози.

За какво да работят? За стреса, който и ние в медиите им добавяме. За това, което тези деца ще проживеят, виждайки какво е писано за тях? Това ще бъде травма, която непрекъснато ще им се връща през медиите.

Няма нужда психолози да работят за нещо, което ние, като журналисти, можем да спестим.

Нямаме нужда да хвърляме ликовете на тези хора. Те са деца обикновено, защото това поражда много силно социално влияние. Нямаме нужда от това."

Нищо не се променя

"Защото всъщност това е много специфично мълчание в медиите. Хем сме заливани като журналисти със съобщения, хем съществената информация какъв е резултатът от някакви проверки, какъв е резултатът от съдебни дела, защото делата минават, присъдите са често добри, наказанията са често добри, но няма промяна. Това, че някой е осъден, това не означава, че настъпва промяна. Няма продължителност. Това е сериал, който си е епизод за епизод, убито дете за убито дете."

Копиран навсякъде модел

Ако онзи ден, метафорично казано, имахме КТБ или "Булгартабак", например, за това вече не се говори.

"Не се говори, не можеш нищо да кажеш, защото всъщност това не са обявени за престъпни акции, за престъпен фалит. Там има прокурорски папки от не знам си колко броя, но всъщност, когато го разказваме, студентите, аз лично много предпазливо назовавам какво се е случило, защото няма осъдени. Същото важи и за случая "Осемте джуджета" или за заплахите срещу съдия Цариградска.

Ако темата за пътищата е обществено значима тема, то тя не би трябвало да е епизод, тя би трябвало да е постоянна, докато институциите, от които зависи това, просто променят поведението си спрямо тези сюжети.

Всъщност ние навсякъде узаконяваме нередното. Все повече и повече добрият пример се превръща в това как да имаш вратичка в закона. Как си надхитрил и закона.

Оставаме с впечатлението, че в телевизиите наистина някой вярва, че ако случаи като със Сияна или убитото момче в Цалапица се покажат по телевизията, всичко ще се промени. И то много бързо. Сякаш ще има специално отношение към тези дела и някакви специални присъди, а после спираме да се интересуваме какво става – гладът за отмъщение на обществото се е наситил и спираме да се интересуваме какви са причините."

Политиците дължат отговори

"Защо пътят е такъв? Кой е виновен пътят да е такъв? Дължат обяснения и тези, които оставят закона така, защото това зависи от политиците, че всъщност едни глоби, които е плащал шофьорът, да оставят усещането, че можеш всичко да правиш.

Уж има информация, обаче пълно мълчание. Уж има наказания, обаче хората оставят безнаказани. Имаше някога една схема, която беше разкрита, имаш толкова разследвания, кръстиха я "Батко и Братко".

И какво стана, след сериала, след изграждането на персонажите, като в един добър филм, всичко свършва. Никой не се интересува, кой е наказан, кой не е. А тези хора излизат от ареста или пак от съдебната зала и продължават да правят това, което винаги са правили. Безнаказано.

Не бива да живеем с тази тревожност. Това е по-важното, което медиите могат да изградят. Всичко друго е жертване втори път в името на чудовище, което не можем да победим по този начин."

Целия разговор чуйте в звуковия файл.