Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов, през операторското око на Димо Коларов и с музиката на Атанас Бояджиев и Петър Ступел вълнува и днес. И днес Васил Михайлов запява песента на капитан Петко Войвода в ефира на "Terra Култура".
Разговаряме с един актьор на 87 – за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран. За историята на песента и песента на историята.
"Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството", споделя Михайлов.
"Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко", казва още актьорът.
Михайлов може да бъде гледан в две представления на сцената на театър "Българска армия" – "Завещанието на целомъдрения женкар" и "Енигматични вариации".
Именно във Военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.
В ефира на "Terra Култура" прозвучава песен от сериала "Капитан Петко Войвода". Изпълнението, по думите на Михайлов, е несъвършено, но именно такъв е настоял да остане записът самият Петър Ступел.
"Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град с филма и хората ни посрещаха много емоционално", разказва актьорът и допълва, че в началото е бил против да пее.
Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва "пропадането на вкуса". Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно го накара да възкликне: "Да, и така може!"
"За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се", споделя още Михайлов.
"Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално", смята актьорът.
Днес Васил Михайлов не иска да пее.
"Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
