Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов, през операторското око на Димо Коларов и с музиката на Атанас Бояджиев и Петър Ступел вълнува и днес. И днес Васил Михайлов запява песента на капитан Петко Войвода в ефира на "Terra Култура".
Разговаряме с един актьор на 87 – за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран. За историята на песента и песента на историята.
"Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството", споделя Михайлов.
"Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко", казва още актьорът.
Михайлов може да бъде гледан в две представления на сцената на театър "Българска армия" – "Завещанието на целомъдрения женкар" и "Енигматични вариации".
Именно във Военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.
В ефира на "Terra Култура" прозвучава песен от сериала "Капитан Петко Войвода". Изпълнението, по думите на Михайлов, е несъвършено, но именно такъв е настоял да остане записът самият Петър Ступел.
"Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град с филма и хората ни посрещаха много емоционално", разказва актьорът и допълва, че в началото е бил против да пее.
Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва "пропадането на вкуса". Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно го накара да възкликне: "Да, и така може!"
"За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се", споделя още Михайлов.
"Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално", смята актьорът.
Днес Васил Михайлов не иска да пее.
"Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл:
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре с музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат съвременните..
По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези..
Запознаваме слушателите на "Тийн Тайм" с едно момиче, което пази българското, но го прави по най-модерния възможен начин! Тя е Калина Бърнева, на 17 години от Варна, ученичка в 11 клас на 1-ва езикова гимназия във Варна. Под ръководството на своя преподавател Нели Димова в школата "История" Калина създава не просто проект, а истински мост между..
Навършиха се 116 години от рождението на Йожен Йонеско. Роденият на 26 ноември в Румъния драматург създава почти цялото си сценично творчество на френски език. Още като ученик в букурещкия лицей "Свети Лазар" Йонеско решава, че ще стане "един от големите световни писатели". Заедно със своите съученици от класа, Серджо и Михаил, той се чувства "равен на..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
