Ден на отворените врати организират в Института по геология на 22-ри април

В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми.

"Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е комплекса на БАН, между хотел Плиска и зала Армеец. Който иска може да ни посети, има интересни неща, които могат да се видят. Имаме много хубав музей с интересни и красиви образци от минерали, скали и фосили, които показват част от подземните богатства на страната. В института работят над 100 човека, като имаме и едно звено-база в Русе. Геология буквално означава наука за земята и всички ние геолозите изучаваме различни аспекти на нашата планета. Ние сме нещо като детективи на планетата, защото реално виждаме крайния резултат т.е. моментното състояние на планетата. Като разглеждаме подробно доказателствата, може да направим изводите кога и как са протекли важните процеси в историята на земята и какви са причините за тях. Въпросите, с които се занимава Геологията са свързани с целия спектър на фундаменталните науки, защото тя черпи, обединява и развива знания от физиката, химията и биологията, които обаче ги пречупваме от миналото с поглед към бъдещето. Търсим и се опитваме да дадем отговор на различни интересни въпроси като например: кога, как и защо е възникнала нашата слънчева система и съответно планетата Земя, какви са били условията през целия период на нейното съществуване от 4,5 милиарда години, защо има вулкани и земетресения и какво контролира тяхното разпределение в различни райони на планетата, как се раждат и умират океаните, защо се движат континентите, защо се раждат минералите, къде са концентрирани полезните изкопаеми в земните ядра, как да ги извлечем сигурно и безопасно, кога и как е възникнал животът на планетата и как се е развил, кои фактори влияят най-силно върху еволюцията, какви са били климатичните промени преди години на нашата планета, от къде и как се придвижват подземните води под повърхността и много други. Тези въпроси, които ние изучаваме имат и важни практически приложения. Като пример ще дам фактът, че геоложките познания са в основите на всяко строителство, като това важи както за важни национални обекти, така и за всякакъв вид строителство, за да се разполага с информация за земните основи, за да се предвиди и риска от геоложки процеси. Геологията изучава и взаимодействието между живата и нежива част в природата , тъй като се занимаваме с биосферата, атмосферата, литосферата и хидросферата. Това ни помага на базата на обобщените проучвания да направим прогнози за важността на процесите днес", заяви в предаването "Следобед за любопитните" директорът на Института по геология при БАН доц. Светослав Георгиев.

В ефира на БНР той покани всички желаещи да посетят института на 22-ри април – денят на Земята, когато ще има различни прояви, свързани с работата и дейността на учените, лекции и много образци за разглеждане. Институт е инициатор и работи по "Националната програма за критични суровини", която ще бъде представена в този ден на посетителите. Критичните суровини са онези, които реално имат най-широко приложение, но са трудни за доставки, уточни доц. Георгиев.

Проф. Николай Добрев от секция "Геоложки опасности и рискове "Занимаваме се с връзката между геоложката среда и строителната дейност. Основно това са свлачищните процеси, срутищата, проблеми свързани със склоновата устойчивост, оценката им и изготвянето на геоложки карти. При нас имаме и база данни на всички тези процеси. В секцията работят двама професора и трима доценти. В последните години има интерес сред по-младите колеги за работа тук, но проблема с кадрите е изключително сериозен. Малко са завършващите специалисти в нашата област и по-голямата част от тях отиват в частните фирми. Основната част от задачите ни задава министерството на регионалното развитие, програми свързани с борбата със свлачищата, абразията и ерозията. Наскоро приключихме и проект с Министерството на културата, свързан с наблюдението на Мадарския конник. За сега състоянието му е добро, но трябва да се вземе някакво решение за неговото укрепване. Участва активно с експертизи в различни обекти у нас. В момента работим по картографирането на геоложките опасности в страната", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Николай Добрев от секция "Геоложки опасности и рискове".

"Изследователската база е създадено по инициатива на проф. Минко Минков основоположник на изучаването на льосовите почви в България. Льосът се различава от останалите строителни почви със своята неоплатненост и упадъчност. В естествена среда те имат малка деформираност и голямо съпротивление на срязване. При овлажняване обаче връзките в почвите се разпадат и земната основа пропада бързо. Тези льосови почви покриват почти цялата Дунавска равнина и основните градове в Северна България като Русе, Силистра, Свищов, Плевен и Козлодуй са изградени върху пропадащите льосови почви. Още след създаването си базата се превръща във водещо научно звено у нас за изучаване на всички аспекти на льосовите почви в Дунавската равнина. Това включва инженерно-геоложко райониране на урбанизираните терени в тези райони, геотехнически изследвания на деформирани сгради, построени на такива почви и методите за подобряване им, геотехнически мониторинг и не на последно място регионална кватернерна геология с принос на световно ниво на литостратеграфията и изучаване на геоморфологията на льосовите терени в Северна България", разказа проф. Дончо Карастанев, ръководител на изследователската база по геотехника в Русе.

"Аз съм изследовател вече много години в секция "Палентология, стратиграфия и седиментология" на Геологическия институт. През последните 10-15 години във фокуса на нашето внимание са палеоклиматичните промени, което са климатичните промени в историята на Земята, както и палеобстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Нашите изследвания не са самоцел, а един много важен ключ към разбирането на съвременните климатични промени. Защо- защото няма лаборатория или висока технология, която би могла да моделира с достатъчна точност и да предвиди бъдещите климатични промени на планетата. Тези процеси се случват в продължение на десетки, дори милиони години. Всъщност трябва да кажем, че климатичните промени не са от вчера, а са от самото начало от създаването на нашата планета, когато се е образувала нейната климатична система и тя се е променяла периодично, като са се редували затопляния, застудявания и заледявания", разказа в ефира на предаването проф. Кристалина Стойкова.

"Във връзка с изчезващите водоизточници, всеки отделен случай е различен, защото факторите са антропогенни и природни. Интересна е появата на някои минерални извори, които са се появили след земетресения, а други са изчезнали. Промяната в модела на валежите, изместването на пика на валежите през годината, както и по-ранното снеготопене – това всичко влияе на подхранването на подземните води, особено на тези извори, които имат по-плитко подхранване, а реално снеготопенето има най-голяма тежест и липсата на подхранването от снеготопенето има негативен ефект. Покачването на температурите с всеки един градус повишава изпарението и тези води нямат реална възможност да влязат под земята, за да подхранят подпочвените води. Като най-засегнати са тези води, които са най-близко до земната повърхност. В дълбочина, този ефект има забавено действие. Там където има недостиг на естествени водоизточници могат да се търсят алтернативи със сондажни съоръжения. По тази причина и ние сме все по-често търсени от различни институции за експертиза", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Сава Колев.

"България е земетръсна зона, като по- опасни и активни са определени Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската . Имаме специална секция по геология на земетресенията в института , които реализират много мониторингови проекти и конкретни теренни изследвания, посредством които определят конкретни детайли. Действително на нашата територия през 2012 година се случи земетресението в Перник, където се изследваха и измериха подробно данните и въпреки, че с точност не може да се каже, но точно там нов трус не би трябвало да се очаква. Специалисти от секцията извършват геоложко картиране в дребно, средно и едро мащабно такова. През периода 2004- 2010 година е извършено геоложко картиране на част от Северозападна България", сподели гл. асистент Христо Киселинов.

"България е държава, която е богата на минерални ресурси и тя има едни дълги в исторически план и опит в търсенето и добиването на тези ресурси. първите сведения за добив и изучаване на минерални ресурси датират от шести век преди новата ера, а първото обработено у нас злато датира от 5-и век преди новата ера, което е открито в района на археологическия обект "Юнаците". Минната индустрия и промишленост винаги е заемала и имала голямо значение за българската икономика. Нека не забравяме, че минната промишленост у нас допринася за 5 процента от брутния вътрешен продукт. България се намира на една от първите позиции по добив на мед и злато в Европа, като по добив на мед  сме трети, а на злато – четвърти, сподели в предаването гл. асистент Елица Стефанова от Геоложкия институт на БАН.