Германия е сред страните с най-изразена демографска криза. Населението остарява, а това поставя сериозни предизвикателства пред здравната и социалната система. Както в много други развити държави, хората в Германия живеят все по-дълго. За последните три десетилетия средната продължителност на живота се е увеличила с около 6 години при мъжете и с около 4 години при жените. Това е добра новина, но има и тъмна страна на медала – намаляването на раждаемостта.
От 60-те години насам броят на новородените в Германия е в сериозен спад. Въпреки това имиграцията е фактор, който помага да се запази числеността на населението. Без този фактор страната би изпитвала сериозни проблеми с намаляването на населението. През последните години броят на починалите надвишава този на новородените, а прогнозите показват, че до 2070 година средната възраст на населението може да достигне 50 години.
Какво прави Германия, за да се справи с тези предизвикателства? Отговорът е профилактика. Превенцията е ключова за здравната система. Германия е приела Закон за превантивни здравни мерки още през 2015 година, който задължава всички здравни каси да обхващат гражданите с редовни скрининги за здравното им състояние.
Здравното осигуряване в Германия е основано на социалния принцип. Това означава, че всички граждани трябва да бъдат осигурени, независимо от доходите си. Системата предлага два основни типа осигуряване: задължително и частно. Около 90% от германците се осигуряват в задължителните здравни каси, а 10% предпочитат частното осигуряване. Това е достъпно за тези с доходи над определен праг, който за 2025 година ще бъде около 64 350 евро годишно.
Основната цел на здравната система е не само да лекува, но и да предотвратява заболявания. Това се постига чрез редовни медицински прегледи, ваксинации и насърчаване на здравословния начин на живот. Например, всички граждани имат право на т.нар. "чекъп" – профилактични прегледи, които включват оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет и бъбречни проблеми. Тези прегледи са достъпни веднъж между 18 и 34 години и на всеки три години след 35-годишна възраст.
Застаряването на населението води до нарастваща нужда от грижи. Прогнозите показват, че броят на хората, нуждаещи се от грижи, ще нарасне значително в следващите десетилетия. По данни за 2021 година, около 5 милиона германци са нуждаещи се от грижи, а до 2070 година тази цифра може да се увеличи до близо 7 милиона.
За да се справят с тези увеличаващи се нужди, германските здравни власти поставят акцент на превенцията и ранната диагностика. Например, за мъжете над 65 години има специален ултразвуков скрининг за ранно откриване на аневризма, както и редовни скрининги за рак – на гърдата, на маточната шийка, простатата, дебелото черво и кожата. Превенцията е важна не само за хората в по-късните години, но и през целия им живот. В Германия дори децата преминават през задължителни профилактични прегледи, които включват ранно разпознаване на здравословни проблеми и насоки за здравословен начин на живот.
Особено внимание се отделя на специфичните нужди на различните полове. Законът за здравната промоция и превенцията от 2015 година изисква здравните каси да вземат предвид половите различия при предоставянето на здравни услуги. Жените имат специфични здравни нужди, като например рискове от рак на гърдата, репродуктивни заболявания и последствия от бременност и менопауза. Федералното министерство на здравеопазването отделя около 3,5 милиона евро за проекти, които да изследват тези специфични нужди и да подобрят качеството на здравните услуги за жените.
Мъжкото здраве също има своите специфики. През 2014 година Роберт Кох институт публикува доклад за здравословното състояние на мъжете, който се фокусира върху мерките за превенция, необходими за тяхното здраве.
Демографските предизвикателства пред Германия са сериозни, но страната предприема стъпки за справяне с тях чрез профилактика и превенция, което е важен модел, който можем да възприемем и в други държави.
Чуйте!"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg