Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

103 години от рождението на Радой Ралин

Смутителят на реда – Радой Ралин

4
Снимка: ДА „Архиви”

На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."

Той бе от онези фигури, които не се побираха в рамките на времето, политическото статукво и обществените ограничения. Той умееше да трансформира чрез езоповския си език и сатира. Неговото слово създаваше нови образи, окарикатуряваше и пресъздавеше релността с нов смисъл и свобода. Неговите епиграми, стихове и стихосбирки бяха забранявани и изземвани, но това само усилваше влиянието на техните послания за сметка на тези, срещу които бе насочена сатирата му.

Златният фонд на БНР пази гласовата памет за сатирика, "смутителя на реда" и по-малко, като истински лирик. Стихотворението "Всичко ми говори" е писано през 1964 г. и посветено на поета Никола Фурнаджиев. В тази своя творба поетът акцентира на онази особена чувствителност на съвестта – "всичко ми говори – и тревата, и звездата… и мълчанието на вратата". Това не е поезия само, това е призив към човека, който не иска да остане безучастен.

Радой Ралин е съосновател на първия български театър за сатирична миниатюра "Стършел" и редактор на хумористичния вестник "Стършел". 

Паметник на Радой Ралин, автор Георги Чапкънов

На името на Радой Ралин е кръстен столичният площад срещу хотел "Плиска", на който е поставена и негова бронзова статуя, дело на скулптора Георги Чапкънов.

Редакторът на предаването Наталия Маева споделя своя спомен за Радой Ралин и представя архивен запис от Златния фонд на БНР – прочит на стихотворението "Всичко ми говори" (1964), което поетът е посветил на Никола Фурнаджиев.

Чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10