Книгата на д-р Дочка Кисьова-Гогова е учебно пособие, предназначено за студентите от четвърти курс на специалността "Плакат и визуална комуникация" в Националната художествена академия. В рамките на текст от 160 страници се резюмира историята, спецификата и функциите на плаката, включително и предплакатни форми.
Предговорът е от проф. д-р Иван Газдов, доктор хонорис кауза. По-конкретно, съдържанието включва две части, свързани съответно с общата история на плаката и с българския плакат. Първата част се състои от осем теми, посветени на плакатното изкуство в света.
Специално внимание авторката обръща на спецификата му, на първите значими представители на европейския плакат, на полската школа, на японските майстори. Важен е и анализът на темите, свързани с отделните му видове и появата на нови форми през последните десетилетия. Става дума за политически и рекламен плакат, билборд, тотал дизайн и мултимедия.
Приносен характер има частта, свързана с историята, характера и еволюцията на плаката в България от първите му прояви до днес. Д-р Кисьова-Гогова анализира развитието му, като проследява творчески проблеми, достижения, форуми на плаката. Анализът изследва еволюцията във времето, като акцентира на последните сто години.
Текстът е ясен, компактен и съдържателен. Подборът на илюстрациите онагледява тезите на авторката.
И така, основни тематични линии в изданието са: историческа, базови характеристики на плаката, представителни плакатни школи, "нови" плакатни форми, зараждане и еволюция на българския плакат. Книгата надхвърля предназначението на учебно пособие и представлява несъмнен интерес не само за студенти, а и за широк кръг читатели – отбелязва рецензентът Саша Лозанова.
А Димитрина Кюркчиева покани авторката д-р Дочка Кисьова да представи книгата в "Артефир".
Чуйте звуковия файл.
Снимка – личен архив и НХА
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
