За книгата "Литературният персонализъм" в "Артефир" разговаряме с нейния автор, литературния историк и критик проф. Михаил Неделчев.
Изследването беше представено в столичния книжен център "Гринуич" от проф. Пламен Дойнов и проф. Калин Янакиев, като в ролята на модератор влезе писателят Захари Карабашлиев.
Проф. Неделчев разказва, че е автор на самия термин "литературен персонализъм", като за първи път го е употребил стабилно през 1978 година по време на конференция, посветена на 100-годишнината на Пейо К. Яворов. Във времето литературният критик се е убедил, че терминът работи перфектно в контекста на световната литература.
"Самият персонализъм дълго зрее. Явява се в най-различни персони – патриаршеските фигури, емблемите на световната култура. Персоналзмът се явява, когато се съгражда литературното поле в средата на XIX век – тогава окончателно тръгва литературната история", обяснява проф. Неделчев.
Проф. Неделчев посочва едни от ярките примери за явлението: кръга "Мисъл", представителите на младополската литература от края на XIX и началото на XX век, руските поетеси, "облъчени от Александър Блок", Анна Ахматова и Марина Цветаева, трагическият поет на немскоезичната литература от новото време Рилке.
"Времената на силно политизиране закриват възможността за свръхпредставяне на литературните персони", допълва професорът.
Литературният историк и критик коментира творчеството и съдбата на големите български поети – Христо Фотев, Константин Павлов, Биньо Иванов и др.
Проф. Неделчев обръща внимание, че има "литературен персонализъм", произлязъл от белетристиката под формата на различни течения – Байронизъм, Боваризъм, Толстоизъм.
"Персонализмът зрее, за да кулминира с ранните модернизми до началото на ХХ век. След това има разсейки, съсредоточавания, нови вълни", казва още авторът на новото литературно изследване.
Целия разговор с проф. Михаил Неделчев можете да чуете в звуковия файл:
Проф. Галина Лардева нарича Снежана Симеонова "голямата лейди на българската скулптура". И допълва: "Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена". А в своя статия Диана Попова отбелязва, че нейните експозиции "винаги проблематизират важни аспекти на изкуството и..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..
Фондация "Тодоров" учреди отличие за българска наука и литература. Идеята е на акад. Иван Тодоров. Първите отличия ще бъдат връчени на церемония на 20май 2024 г. от 18.00 ч. в зала "Проф. Марин Дринов" в Централната сграда на БАН, ул."15 ноември" №1. Ще се състои представяне на фондация "Тодоров" и връчване на нейните отличия на името на акад...
На 17 май се открива първото издание на Седмица на африканската култура в София . Пълната програма за фестивала можете да намерите тук . Седмицата на африканската култура в София е продължител на вече над десетгодишната традиция в отбелязването на Деня на Африка – 25 май, датата, на която в 1963 г. е основана Организацията за африканско..
"Наведнъж" са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога – "Непукистика", пише за книгата Йордан Д. Радичков. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
