Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма.
Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до образование на децата е под въпрос. Това не значи, че и в редовите учебни заведения в големи градове и за деца от семейства с възможности не трябва да се работи така, че образованието да ги стимулира за развитие и пълноценен живот.
Какво прави възможни положителните истории в училище – за това разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" с Ивелина Пашова, ръководителка на проект "Училища за пример" на фондация "Заедно в час", започнала пътя си в образователната сфера като учителка в Копривщица. Тя също има своите щастливи истории с ученици, постигнали мечтите си с много допълнителна работа и личен ангажимент от страна на учителя.
"Когато децата имат смели мечти, имат подкрепяща среда около тях – техните родители, техните учители - тогава нещата се получават. И се получават, разбира се, с много допълнителни усилия…", казва Ивелина Пашова. Тя споделя идеята на програмата "Училища за пример" и основните насоки, в които се работи с учениците, учителите и ръководителите на училища.
"…Както знаем, това е по някакъв начин най-сложният и най-често цитираният проблем, пред който сме изправени – всеки казва: "децата не са мотивирани". От нашия опит това, което виждаме, е, не че децата не са мотивирани, на децата им е скучно и безсмислено. И когато има учители, които успеят да ги ангажират с учебния материал през техните интереси и през предизвикателни задачи, защото то не е само забавление в никакъв случай, през това хем да учат, хем да се развиват, хем да виждат какъв е смисълът от това учене за техния живот, тогава тотално се променят децата и започваме да виждаме в училище едни деца, които взимат участие, които искат да работят с други свои съученици, които развиват тези умения, които всъщност ще ги направят успешни. Това е големият смисъл на програма "Училища за пример"…"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Според народната традиция 24 юни, наричан Еньовден, е свързан със старинни ритуали за плодородие и здраве, популярен е и като празник на билките. Според църковния календар 24 юни е Рождество на св. Йоан Кръстител, Предтеча на Спасителя, а Еньо е един от народните варианти на името на св. Йоан. В облика, ритуалите и паметта за този ден се преплита..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg