България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия (Global Young Academy – GYA). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност. Официалната церемония по встъпване в длъжност ще се проведе в рамките на Годишното общо събрание на Академията през юни 2025 г. в Хайдерабад, Индия.
"Глобалната младежка академия е създадена през 2010 г. и обединява 200 млади учени от шест континента. Нейната главна цел е да обединява и насърчава талантливи млади изследователи, които да участват в процеса на вземане на решения на международно, регионално и национално ниво за преодоляване на световните обществени предизвикателства.
В момента това са представители на 103 държави, като за първи път от тази година България и Боливия са със свои представители в организацията. Една от целите на Глобалната младежка академия е не само да обединява, но и да насърчава млади изследователи от различни научни области.
Към момента тези като мен, които сме представители на хуманитарните и социални науки, са много по-малко, но вярвам, че това ще се промени и да имаме все повече представители от България, за да може българската наука да заеме своето достойно място в организацията.
Аз се надявам на предстоящото годишно събрание, първо, да ги запозная с България, тъй като предполагам, че по-голямата част от тях не познават страната ни. Да мога да ги вдъхновя, за да посетят България и след това да се връщат много пъти тук, да си сътрудничат с различни учени и институции от страната ни. Надявам се да установим едно ползотворно сътрудничество с колегите от различни държави. Вече имам такива предварителни разговори от Колумбия и Мексико, които се занимават с дейности, свързани с научната дипломация. И се надявам някога Общото събрание на Глобалната младежка академия да се проведе в България, като домакин да бъде БАН.
С моята работа се надявам да насърча все повече млади изследователи да се присъединят към организацията. Процесът на кандидатстване не е лесен, изисква време и усилия. Процедурата по подбора е продължителна, но смятам, че това ще открие много нови възможности за сътрудничество, контакти и споделено знание. Дори дистанционно младите колеги могат да се включат в различни дейности, благодарение на новите технологии.
Посланието на моята лекция ще бъде това, че културата е най-доброто място за водене на диалог, най-доброто средство за насърчаване на разбирателството и сътрудничеството между народите не само в рамките на Глобалната младежка академия, а и по принцип. Културата е все по-важен фактор за запазване на мира и стабилността, въпреки технологичния напредък и възможностите на изкуствения интелект", разказа в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Александра Миланова.
Целия разговор на Ани Костова с Александра Миланова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
