След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Еми Барух, журналистка, общественичка, автор в "Дойче Веле".
"Свободата на словото е възможността ти да заявиш себе си, без да се автоцензурираш, да живееш в общество, в което има възможност да получиш достоверна информация, да възприемеш анализите на професионалната колегия за случващото се в света, в който живеем, без да се страхуваш, че те ще те манипулират и лъжат. Свободата на словото е оръдието на нас – всичките, които работим с думите, с които сме застанали пред микрофоните, които пишем текстове. Всичкото това е, бих казала, това е кислородът, който ни трябва, за да дишаме."
Глобална заплаха за журналистиката
"Тя не идва само от срива на обществата и на температурата, с която се мери свободата на словото. Но това не само в България. Защо стана така? Първо, ако много отдалеч се опитваме да направим обобщение, човечеството, цивилизациите, живеят в цикли. Аз мисля, че един цикъл, в който в момента се намира общата цивилизационна ситуация, върви към упадък, върви в низходяща крива, погледнете какво се случва в страната, която беше по някакъв начин символ на свобода, на американска мечта. Един човек, който се е обградил от най-богатите, мощни индивиди на планетата и в които именно богатството на неговото обкръжение е осветило, повредило, деформирало, откъснало всичките сетива на това, което ни прави хора.
Човещината, емпатията, начина, по който ти регулираш според нравствения си компас, според етичните норми, с които ние хората сме расли в своя цивилизационен възход, всичкото това там се срива.
Доналд Тръмп казва на медиите, които са критични към него – вие сте фалшиви новини. Това е тон, който се задава от този тип диктатори. Тръмп не е единственият, да не забравяме Путин, да не забравяме и Европа как се автократизира отново, и първата жертва е именно свободното слово. Тоест ти можеш да говориш каквото си искаш, но в ред държави именно институциите, които би трябвало да анализират кучето пазач на демокрацията, каквито са журналистите, тези институции нехаят за констатациите, които са направени от разследващата журналистика. Към това трябва обезателно да добавим и липсата на журналистическа колегиалност."
Как става това
"Това не става изведнъж, ей така, изведнъж да си кажем, ами ще бъдем лениви, няма да се интересуваме, няма да питаме, ами то всичко е много добре, няма проблеми."
Има един класически отговор, търсете парите. Ето така става това
"Всъщност едни от хората, които развратиха и аудиторията, и онази част от журналистиката, която се продаде, са Пеевски и Борисов. Бойко Борисов е човекът, който във всичките негови управления в държавата зададе един стил, в който не се отнасяше с уважение към журналистите и към публиката. Един краен пример, разбира се, е Костадин Костадинов, който включително нарича журналистите "агенти", "проводници на чуждо влияние", "проститутки" и т.н. Но върхът на простащината е как Пеевски стои пред асансьора и отговаря само когато той иска да отговаря. Това са монолози на политици, които отказват да говорят с обществото, което им плаща заплатата. И този герберски модел се разпростря навсякъде, като искам да кажа, ние тук в София сме по някакъв начин облагодетелствани, но в по-малките населени места, където кметът, попът, полицаят, лесничеят, бирникът се познават – от тях зависи бита на кореспондента на място. Така че този разврат, който тръгна отгоре, върви навсякъде. Върви и с цялата журналистическа мрежа."
Икономически зависими
"Това се започна отдавна, още от разпада на държавния монопол, от приватизацията, безпрозрачност, от това как крупните бизнесмени навлизаха в медийното поле и политиката. Защото си дадоха сметка какво значение има техният публичен имидж за възхода им в политиката. И парите, европейските пари, за които те започнаха да се насочват към медиите, бяха регулирани, държавно регулирани там, където това е удобно, където медиите са услужливи и не са критични.
Но ние не бива да мълчим, нека да започнем от това. Очевидно е, че хората, които имат икономически лостове, хората, които са близки до властта, мафиотизираната власт, те не желаят да се чуват гласовете на критичните журналисти. Но тези гласове са страшно важни. Има ги.
Има едно онлайн издание "Тоест", което не се издържа от нищо повече, освен от своите читатели. Аудиторията знае, че там няма реклама, там няма пиар на политик, няма никакво влияние. Така че това е начинът, но у нас все още е трудно аудиторията да те издържа. Трябва да се намери действително мотивация на хората, които да си дадат сметка, че могат да плащат всеки месец две кафета сума на една медия. Две кафета, ако решат да четат качествена журналистика. И ако много се увеличи групата на хората, които ще се лишат от своите две кафета на месец, то медии като "Тоест", "Дневен ред, Телевизия по радиото", или други подобни канали на свободно говорене, те ще могат да си поемат глътка въздух и ще могат да увеличават своето влияние. Защото истината е важна, свободата е важна."
Снимка – БТАКакви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Инициативата "Дни на иновациите в образованието" , организирана от Центъра за творческо обучение , гостува днес във Видин . Учители, директори и образователни специалисти ще имат възможност да се включат в безплатни практически работилници , да изпробват иновативни технологии в образованието и да почерпят опит от водещи експерти...
В центъра на глобалните и националните предизвикателства все по-често застава темата за зелените иновации. Данните от второто издание на проучването "Зелени решения от България 2025" , представени от MOVE.BG по време на конференцията Re:Think Green , показват, че близо 40% от зелените проекти у нас създават иновации с принос на световно ниво ...
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Андреев , политически наблюдател на "Капитал". В немския език сравнително наскоро се появи една дума – Fremdscham . Тя означава да се срамуваш за..
Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Або е преводач, писател, пътешественик, журналист и издател. Живял е на четири континента и е обиколил 40 държави. Автор е на още две книги – пътеписа..
Само дни след като получи наградата за главна женска роля на фестивала "Златна роза" във Варна за превъплъщението си в образа на Ива във филма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg