Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация, съпричастност и социални умения. Тези елементи са определящи за всички видове взаимоотношения – професионални, любовни или приятелски.
Това споделя в в предаването "Следобед за любопитните" д-р Антонина Кардашева. Тя е национален координатор по емоционална интелигентност за България към Световното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. Тя е сертифициран експерт по емоционална интелигентност по акредитирана програма на ISEI трето ниво (най-високо). Обучава на български език желаещи да се развиват в тази област. С радост и вдъхновение през 2019 г. д-р Антонина Кардашева основава Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България.
"Емоционалната интелигентност ще бъде от необходимите умения на хората в бъдеще. Ние живеем в много интензивен, но и много интересен свят, в който технологиите се надпреварват да предизвикват човека да бъде адаптивен, да изгради умения за комуникации, за оцеляване, а именно емоциите са средството, чрез което човечеството е оцелявало през всичките си еволюционни процеси.
Знаем за теорията на Дарвин – точно емоциите са били тези, които са предупреждавали кога е надвиснала опасност. В момента можем да кажем, че хората имат много интересни емоции. Регулират ли ги или не – това вече е въпрос на дискусия, но като човек, който се занимава с човешката психология и емоционалната интелигентност, мога да кажа, че все още има нужда да се развиват тези адаптационни умения, за да регулираме нашите емоции по адекватен и интелигентен начин.
Много са признаците за емоционалната интелигентност, ако трябва да типологизираме човека, можем да ги сведем до 16 признака. Всеки човек е уникален и индикаторите за това колко сме емоционално интелигенти варират във времето.
В науката има доказателство от изследвания, че около 38 процента от емоционалната интелигентност се унаследява от родителите, като тук влие и изграденият начин на семейна система – хармония, дисхармония, т.е. всички тези епигенетични фактори влияят върху гените и емоциите ни. Всичко това подробно е описано в книгата на Марк Брекет "Позволението да чувстваме", която моята Фондация за развитие на емоционалната интелигентност преведе. В книгата читателите могат да намерят отговори на много въпроси.
Факторите, определящи емоционалната интелигентност на човека, са много задълбочено изследвани и аргументирано представени от науката. Още повече, че ние преминаваме през различни социални и климатични условия, ние комбинираме емоциите си в комплекси.
Например потребността да имаме жилище предизвиква комплекси от емоции – нетърпение, гняв, страх или радост, щастие... и когато един човек преживява тези емоции много активно, той ги организира в комплекси, но това се изявява по различен начин. Например – аз съм неспокоен и тревожен, а това са съставни емоции.
Самите емоции са основни и съставни и затова говорим за комплекси. Затова емоционалната интелигентност е наука, защото ще ни се наложи да осъзнаваме нашето място, път и бъдеще и чрез емоциите си да подкрепяме вземането на решения."
Използването на термините, определящи емоциите ни, според д-р Кардашева, са азбуката на емоционалната интелигентност. Според нея именно в семействата е мястото за нейното разчитане и то не само през думите, но и тялото, отношенията, поведенията и начините, по които се комуникира.
"Чрез емоциите човек може да достигне до мъдростта на своето мислене, до информацията на своето тяло и до здравословното си състояние. Всяка емоция има своя тема, история и времеви хоризонт, така че, когато чувстваме нещо, то не е случайно. Затова емоционалната интелигентност е важна не само на ниво как възприемаме, а и как преработваме цялата тази информация и какво показваме", категорична е събеседничката.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и доктор Антонина Кардашева можете да чуете в звуковия файл.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg