Как древните гърци са осветявали вътрешността на Партенона? На този въпрос отговор дава испанският археолог Хуан де Лара, който е преподавател по История на изкуството и археология в Оксфордския университет. С помощта на 3D технологии и други дигитални инструменти той успява да разгадае една от големите загадки на класическата архитектура и да покаже как е изглеждал отвътре Партенона в Атина преди 2 500 години.
В изследването си, озаглавено "Осветявайки Партенона", публикувано в научното списание– The Annual of the British School at Athens, Де Лара реконструира сцената, която би се разкрила пред очите на грък от V век пр.н.е. при влизането в храма, посветен на Атина – богинята на мъдростта.
"Това е било не просто архитектура. Това е било театър на свещеното. Те са използвали светлината като специален ефект", казва де Лара, цитиран от агенция EFE.
В центъра на Партенона е стояла 12-метрова статуя на богинята Атина, изработена от скулптора Фидий. Археологът доказва, че когато древните гърци са отваряли вратите на храма, слънчев лъч, идващ от изток, попадал директно върху блестящата фигура, специално направена от злато и слонова кост, за да отразява светлината. Така в тъмния интериор статуята сякаш оживявала пред погледа на вярващите. Два пъти в годината – около април и в края на август – слънцето, вратата и статуята се подравнявали перфектно. Това съвпадало с Панатенейските игри в чест на Атина, засилвайки ефекта на това "божествено явление".
Сега археологът търси финансиране за създаване на виртуално изображение, което да покаже на посетителите какво наистина се е случвало вътре в Партенона.
Днес Венета Гаврилова , авторка и водеща на предаването "За думите" , стана първата, удостоена с новоучредената награда на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Специалната награда за цялостно, дългогодишно отразяване на дейността на Института за български език беше връчена по време на Десетия форум "Изследователски..
Днес в комплекса за социални услуги "Олга Скобелева" в Пловдив се откри изложбата "Без филтър" . Инициативата е част от отбелязването на Деня на народните будители , който се чества утре. Тя е създадена в сътрудничество между децата и младежите от комплекса и артистите на фондация "Пространства" . Целта на организаторите е да покажат изкуството..
Голямата награда за роман на Френската академия за 2025 година беше присъдена на хаитянската писателка Яник Лаенс, съобщи Льо Монд. Отличието е признание за романа ѝ "Нощни пътници". Победителят беше излъчен след оспорвано гласуване от третия път с 11 гласа срещу 10 за романа "Мост над Сена" на Полин Драйфус. Наградата на Френската академия,..
Големият египетски музей, строен в продължение на 20 години, отваря врати в събота, съобщи британският вестник "Гардиън". Това е най-огромното археологическо съоръжение в света, посветено на една-единствена цивилизация. "Съоръжението е на стойност от 1 милиард щатски долара и е с площ от 470 000 квадратни метра. Туристите могат да стигнат от него..
В Националния етнографски музей започва демонстрация, която ще покаже как се създава храната, консумирана от космонавтите. Посетителите ще имат възможност и да опитат от нея. Инициативата има за цел да запознае публиката с процеса на лиофилизация – високотехнологична процедура, която позволява храната да запази своите вкусови и хранителни..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg