Младежки банди, улични хулигани, локали – няма значение как ще наречем тези млади хора, по-важното е, че у нас почти всеки знае подобна история, ставал е свидетел, а понякога е бил и жертва на насилие. Защо няма работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като нападателите в повечето случаи са познати? Кое държи младежите в тези групи, защо възрастта на нападателите все повече спада и какви са вариантите за справяне с този проблем – срещаме ви с трима души, които ще ни разкажат три различни истории.
Първата среща е с Румен, като това не е истинското му име. Той е 35-годишен мъж, с престижна професия, който трудно можете да видите в ролята на жертва на улично насилие. И все пак това се случва през август 2024 година. Въпреки че нападателите му още на следващия месец са разпознати, Румен не чака бързо да се разреши неговият случай и да разбере какви ще бъдат последствията за нападателите му.
"Тези неща често стават много бавно", казва той – чуйте:
След 9 месеца действително шевовете на челото на Румен почти не личат. Но истината е, че неговите думи, че нещата у нас обикновено се случват бавно, може би е част от причината нападателите да се чувстват и безнаказани. Румен обаче казва и още нещо – в неговия случай като че ли не става въпрос просто за инцидент, резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Оказва се, че неусетно през последните години подобни сблъсъци са се превърнали в ежедневие и стига човек да бъде внимателен, може да забележи предупредителните знаци.
За това ни разказва и Ани Стоева, млад човек, графичен дизайнер и аниматор, поет и критик, която става свидетел на едно преследване в града.
Румен и Ани Стоева ни разказват истории за агресията над тях самите и за насилието, на което са станали свидетели. Общото в техните разкази е, че при всички тези нападения не става въпрос за агресия от страна на обичайните заподозрени – футболни агитки, скинари, крайнодесни групировки или малцинства. В тези случаи става дума за деца, които не се различават с нищо от другите. Просто в тези случаи те се движат на групи – това е ключово за поведението им.
Психоложката Мина Узаничева обяснява защо принадлежността към определена група е толкова важна за младите хора, какво се крие зад тяхната агресия и от какво се храни гневът им.
И накрая – започнахме с историята на Румен, който миналата година беше нападнат от група младежи в "Южния парк", затова завършваме и с неговата история. А тя повдига въпроса защо няма по-добре работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като в повечето случаи не е трудно полицията да стигне до извършителите. Девет месеца след нападението, Румен разбира, че нещата все пак се движат. Взети са показанията на непълнолетните лица, които са свидетели, а на пълнолетния нападател му е повдигнато обвинение и вероятно по някое време до края на годината Румен все пак ще бъде призован в съда и ще разбере дали евентуално на нападателя му ще бъде наложено наказание и какво ще бъде то.
А вие забелязахте ли колко условно звучи всичко това? И как непълнолетните лица се превърнаха от участници в свидетели?
Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
Предстои първото национално проучване за психичното здраве на майките в България . Инициативата е подкрепена от водещи организации, психолози и други специалисти. Намерението на създателите на проекта е да се включат поне 1000 жени. Темата остава силно стигматизирана, а данните са изключително нужни за създаване на по-добри политики и услуги в..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. "Големият въпрос в тази размяна на удари в момента между Иран и Израел е кога ще се пречупи режимът в Техеран и дали ще предпочете да продължава..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Детев, Георги Донков, двама от журналистите, напуснали "Дарик" преди няколко месеца, които вече имат свой подкаст . Защо си тръгнаха от..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Петър Иванов, Варна: Издадено ми е наказателно постановление от КАТ за причинено пътно-транспортно произшествие (ПТП) с парична глоба и 4 месеца лишаване от право на управление на МПС. Какъв е редът за обжалване на наказателното..
В рамките на рубриката "Темата на деня" актрисата Касиел Ноа Ашер повдигна болезнени, но нужни въпроси за състоянието на културата у нас и ролята на театъра като начин за преживяване и осмисляне на трагедиите на живота. В предаването "Нашият ден" тя сподели своята позиция с характерната си откровеност и страст. "Ще ми се да не сме безволеви..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg