Младежки банди, улични хулигани, локали – няма значение как ще наречем тези млади хора, по-важното е, че у нас почти всеки знае подобна история, ставал е свидетел, а понякога е бил и жертва на насилие. Защо няма работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като нападателите в повечето случаи са познати? Кое държи младежите в тези групи, защо възрастта на нападателите все повече спада и какви са вариантите за справяне с този проблем – срещаме ви с трима души, които ще ни разкажат три различни истории.
Първата среща е с Румен, като това не е истинското му име. Той е 35-годишен мъж, с престижна професия, който трудно можете да видите в ролята на жертва на улично насилие. И все пак това се случва през август 2024 година. Въпреки че нападателите му още на следващия месец са разпознати, Румен не чака бързо да се разреши неговият случай и да разбере какви ще бъдат последствията за нападателите му.
"Тези неща често стават много бавно", казва той – чуйте:
След 9 месеца действително шевовете на челото на Румен почти не личат. Но истината е, че неговите думи, че нещата у нас обикновено се случват бавно, може би е част от причината нападателите да се чувстват и безнаказани. Румен обаче казва и още нещо – в неговия случай като че ли не става въпрос просто за инцидент, резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Оказва се, че неусетно през последните години подобни сблъсъци са се превърнали в ежедневие и стига човек да бъде внимателен, може да забележи предупредителните знаци.
За това ни разказва и Ани Стоева, млад човек, графичен дизайнер и аниматор, поет и критик, която става свидетел на едно преследване в града.
Румен и Ани Стоева ни разказват истории за агресията над тях самите и за насилието, на което са станали свидетели. Общото в техните разкази е, че при всички тези нападения не става въпрос за агресия от страна на обичайните заподозрени – футболни агитки, скинари, крайнодесни групировки или малцинства. В тези случаи става дума за деца, които не се различават с нищо от другите. Просто в тези случаи те се движат на групи – това е ключово за поведението им.
Психоложката Мина Узаничева обяснява защо принадлежността към определена група е толкова важна за младите хора, какво се крие зад тяхната агресия и от какво се храни гневът им.
И накрая – започнахме с историята на Румен, който миналата година беше нападнат от група младежи в "Южния парк", затова завършваме и с неговата история. А тя повдига въпроса защо няма по-добре работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като в повечето случаи не е трудно полицията да стигне до извършителите. Девет месеца след нападението, Румен разбира, че нещата все пак се движат. Взети са показанията на непълнолетните лица, които са свидетели, а на пълнолетния нападател му е повдигнато обвинение и вероятно по някое време до края на годината Румен все пак ще бъде призован в съда и ще разбере дали евентуално на нападателя му ще бъде наложено наказание и какво ще бъде то.
А вие забелязахте ли колко условно звучи всичко това? И как непълнолетните лица се превърнаха от участници в свидетели?
Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg