Младежки банди, улични хулигани, локали – няма значение как ще наречем тези млади хора, по-важното е, че у нас почти всеки знае подобна история, ставал е свидетел, а понякога е бил и жертва на насилие. Защо няма работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като нападателите в повечето случаи са познати? Кое държи младежите в тези групи, защо възрастта на нападателите все повече спада и какви са вариантите за справяне с този проблем – срещаме ви с трима души, които ще ни разкажат три различни истории.
Първата среща е с Румен, като това не е истинското му име. Той е 35-годишен мъж, с престижна професия, който трудно можете да видите в ролята на жертва на улично насилие. И все пак това се случва през август 2024 година. Въпреки че нападателите му още на следващия месец са разпознати, Румен не чака бързо да се разреши неговият случай и да разбере какви ще бъдат последствията за нападателите му.
"Тези неща често стават много бавно", казва той – чуйте:
След 9 месеца действително шевовете на челото на Румен почти не личат. Но истината е, че неговите думи, че нещата у нас обикновено се случват бавно, може би е част от причината нападателите да се чувстват и безнаказани. Румен обаче казва и още нещо – в неговия случай като че ли не става въпрос просто за инцидент, резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Оказва се, че неусетно през последните години подобни сблъсъци са се превърнали в ежедневие и стига човек да бъде внимателен, може да забележи предупредителните знаци.
За това ни разказва и Ани Стоева, млад човек, графичен дизайнер и аниматор, поет и критик, която става свидетел на едно преследване в града.
Румен и Ани Стоева ни разказват истории за агресията над тях самите и за насилието, на което са станали свидетели. Общото в техните разкази е, че при всички тези нападения не става въпрос за агресия от страна на обичайните заподозрени – футболни агитки, скинари, крайнодесни групировки или малцинства. В тези случаи става дума за деца, които не се различават с нищо от другите. Просто в тези случаи те се движат на групи – това е ключово за поведението им.
Психоложката Мина Узаничева обяснява защо принадлежността към определена група е толкова важна за младите хора, какво се крие зад тяхната агресия и от какво се храни гневът им.
И накрая – започнахме с историята на Румен, който миналата година беше нападнат от група младежи в "Южния парк", затова завършваме и с неговата история. А тя повдига въпроса защо няма по-добре работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като в повечето случаи не е трудно полицията да стигне до извършителите. Девет месеца след нападението, Румен разбира, че нещата все пак се движат. Взети са показанията на непълнолетните лица, които са свидетели, а на пълнолетния нападател му е повдигнато обвинение и вероятно по някое време до края на годината Румен все пак ще бъде призован в съда и ще разбере дали евентуално на нападателя му ще бъде наложено наказание и какво ще бъде то.
А вие забелязахте ли колко условно звучи всичко това? И как непълнолетните лица се превърнаха от участници в свидетели?
Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Тази вечер в Първо студио на БНР можете да чуете един концерт, който е едновременно стойностен, важен и необикновен. Камерни творби от Лазар Николов, като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg