В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите.
От Българския лекарски съюз настояват за увеличаване на здравната вноска и на процента от БВП, отделян за здравеопазване. В същото време те искат държавата да започне да внася пълната вноска за всички категории, за които отговаря – пенсионери, деца, държавни служители.
"Слава Богу искането на по-високи доходи в здравеопазването не е свързано с блокиране на възможността да получаваме здравни услуги, както наблюдаваме в други сектори на обществения живот", отбеляза Галев. По думите му цената на здравните услуги е изградена от няколко компонента – апаратура, лекарства и технологии, които струват същото, колкото и в Западна Европа. Единствената по-евтина част остава човешкият труд – заплащането на лекарите, медицинските сестри и лаборантите.
Галев подчерта, че ако искаме специалистите да остават в България и да не заминават за чужбина, трябва да догонваме поне средноевропейските нива на трудово възнаграждение. "Искането за дохода е абсолютно адекватно", категоричен е той.
Относно здравната вноска Галев е по-предпазлив. "Не съм толкова голям привърженик да се вдигне толкова масово цената на вноската, колкото това, което Аркади Шарков казва и е абсолютно прав – че държавата трябва да поеме адекватно своя процент", посочи той. В момента държавата не плаща достатъчно за хората на нейна издръжка, които съставляват значителна част от населението. Ако започнат да се внасят пълни вноски за тези категории, ще се акумулира по-стабилен здравен бюджет, смята експертът.
Сериозен проблем според Галев е и начинът, по който се свързват доходите на лекарите с приходите на лечебните заведения. "Имаме един много голям дефект в нашата система и това е ангажираността на лекарите с прихода в здравното заведение. Това не е нормална система", изтъкна той. В развитите държави лекарят взима решения изцяло въз основа на медицински критерии, а не с мисъл за финансовото състояние на болницата.
У нас обаче, поради нуждата от приходи, се стига до изкривяване на медицинската преценка. Галев дава пример: "Ако ти постъпиш с диагноза, с която касата ще плати на болницата 1000 лева, естествено е лекарят да ти напише диагноза, за която ще вземе 2000 лева, макар и тя да не е реална."
Решенията за реформа са трудни, често непопулистки и изглеждат неатрактивни в краткосрочен план. "Ние сме в един много бърз политически цикъл, на постоянни смени на правителства и управления. Никой не иска да се захване сериозно с тази тема, защото на следващите избори ще претърпи електорални щети", каза Галев.
По думите му липсва политическа далновидност и консенсус. "Всички политически сили трябва да седнат и да кажат – можем да се караме по отношение на еврото, НАТО и отношенията с Русия и САЩ, но по отношение на здравеопазването и образованието нека се обединим около план за 10, 20 години напред."
Положителното, което отчита Галев, е достъпът на българските пациенти до скъпи и съвременни терапии, включително за редки заболявания. В същото време, той не отрича, че в много други случаи пациентите продължават да доплащат сериозно за лечение.
Слушайте!
В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати, отговаря на слушателски въпроси в ефир. Задължения към Топлофикационни дружества и защита на правата на потребителите на топлинна енергия ПРЕД СЪДА. Въпросите, свързани със задължения към топлопреносни..
Какви са новите предизвикателства пред киберсигурността в здравния сектор и местната власт. Рискове и опасности за младите в интернет. Гост на предаването "Законът и Темида" е проф. Илин Савов – експерт по специални разузнавателни средства, киберсигурност, киберзащита, противодействие на киберпрестъпления и злонамереното използване на изкуствен..
На 21 септември 2025 г. България ще бъде част от международната инициатива "Заедно за мир" – глобална молитвена верига, която ще се проведе едновременно на четири континента. За събитието пред редактора Таня Любенова разказа инструкторът по въздушна йога Людмил Дренски . Той подчерта, че в инициативата ще се включат различни градове и..
Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg