Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Радостина Александрова:

Генна мутация променя продължителността на съня при хората

проф. Радостина Александрова
Снимка: БНР

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време.

Скорошно проучване разкри един от генетичните фактори, които допринасят за тази способност. В Калифорнийския университет в Сан Франциско е идентифицирана специфична генна мутация, наречена SIK3-N783Y. 

Има ли суперхора – на този въпрос отговаря проф. Радостина Александрова – българска биоложка вирусоложкаморфоложка и биохимичка от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

"Аз вярвам, че има хора, които са призвани да водят напред и те са свръх не с това, че имат някаква биологична особеност, а с това, че могат да ни бъдат светъл пример и да отварят пътеки към бъдещето с таланта и знанията си. Но ако се върнем към съня, той е толкова важен за нас, колкото храната и водата. И въпреки всички шеги и поговорки, свързани с него, той е толкова важен, че ако само в продължение на две седмици се лишаваме от сън по два часа всяка нощ, то в края на периода ние ще работим само със 70 процента от своите възможности, това е изследвано от специалистите. 

От Центъра за контрол на заболяванията твърдят, че недоспиването е голям проблем и засяга около една трета от хората. Това проучване е с участието на един от пионерите - невролози, изучаващи генетиката на съня – д-р Ин-Хуй Фу.

През 2008 г. с тази изследователка се свързва възрастна жена, която много дълго време е търсила помощ, тъй като спи само по няколко часа на нощ. Жената се обръща за помощ към д-р Фу, защото и нейните внучки имат такъв нетрадиционен режим на сън, който се нарича "ранна чучулига". Така че, правейки генетичен анализ, изследователката открива тази специфична генна мутация.

Това откритие за мутацията обаче идва едва през 2018 година, т.е. след продължителни изследвания. Същият този колектив на д-р Фу доказва, че продуктът на този ген участва в контрола на един хормон – орексин, който има отношение към бодърстването, към нормалното изпълнение на циркадните ритми, т. е. образуването на хормона в нормалното количество регулира и процеса на съня при хората.

Този колектив продължава своите проучвания, откриват много семейства с тази мутация, но и откриват такива, при които намалените часове сън не вредят на работоспособността им. Самата изследователка Фу в свое интервю изтъква, че не е добре, ако ние сами се опитваме да се нагодим към по-малко часове сън. Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова. 

Много гени в човешкия организъм са свързани с регулирането на съня и първия разпознат неслучайно е наречен "клок", друг е наречен "период" и т. н. Върху това колко и как спим влияе не само генетиката, допълва проф. Александрова.

Наскоро в медиите бе публикувана следната информация: "Дoĸaтo нaблюдaвa дивитe бaбyини в Keния, eвoлюциoнният биoлoг и пpимaтoлoг Aĸиĸo Maцyмoтo-Oдa oт yнивepcитeтa Pюĸю (Япoния) зaбeлязaла ĸaĸ мaймyнитe ce възcтaнoвявaт изнeнaдвaщo бъpзo cлeд битĸи c poднинитe cи, дopи aĸo paнитe ca дocтa дълбoĸи".

Πo-ĸъcнo изcлeдoвaтeлĸaтa, зaeднo c ĸoлeгитe cи, eĸcпepимeнтaлнo ycтaнoвилa, чe paнитe пpи xopaтa зaздpaвявaт мнoгoĸpaтнo пo-дългo, oтĸoлĸoтo пpи ocтaнaлитe бoзaйници. Учeнитe виждат възмoжнo oбяcнeниe в eвoлюциoннoтo paзвитиe нa нaшитe пpeдци.

"Това е едно много интересна публикация, която дава възможност за много разсъждения, дори встрани от биологията. Проучването е направено с участието на различни видове животни – шимпанзета и други видове маймуни, гризачи, както и доброволци, при които са отстранени тумори на кожата. Това, което става ясно, е, че раните при хората заздравяват три пъти по-бавно в сравнение с всички останали животни.

Обяснението не е много ясно, дори на пръв поглед е алогично, защото при хората, като най-големия орган – кожата, е и нашата първа защитна бариера. Наранената кожа е една отворена врата към всички инфекциозни агенти.

Отчасти изследователите търсят отговор на въпроса в еволюционното развитие и свързаните с това промени в организмите, за да се стигне и до човека. Знаете, че при хората е намалено окосмяването, но заедно с това се появяват потните жлези и се увеличава епидермисът – най-горната част на кожата.

В човешкия организъм има около 4 милиона потни жлези, което е многократно повече от това при останалите бозайници, а те осигуряват терморегулацията на човешкото тяло. Тук е важно да се уточни, че има ген, който определя и броя на потните жлези при всеки човек, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и проф. Радостина Александрова можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какви теми вълнуват младите умове

Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..

публикувано на 21.06.25 в 13:15

Родови имена от село Попина, Силистренско

Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..

публикувано на 20.06.25 в 15:10
Институтът по полимери към БАН

В Института по полимери създават нови технологии в полза на обществото

Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..

публикувано на 20.06.25 в 14:58
„Падането на Икар“ на художника Питер Брьогел-Стария

Икар: летя ли? Падна ли?

Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..

публикувано на 20.06.25 в 13:45

За тялото – когато алармира и когато боли…

Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..

обновено на 20.06.25 в 08:31