Планината Бешбармаг е едно от най-красивите и мистериозни места в Азербайджан. Намира се недалеч от Баку и всъщност е не особено импозантна скала, но затова пък обрасла с легенди и истории.
Тук се намират останките от древна защитна крепост, построена от сасанидските владетели през 6-7 век сл. Хр. Руините на светилището Хизир Зинде, датиращо от 8-и век изпъква сред бойниците на старото кале. Заслужава да се отбележи, че хълмът крие магнитни свойства със значителна сила, чийто произход все още не е проучен. По него минава камилска пътека, където някога е бил маршрутът на керваните по Пътя на коприната. До върха има близо 1000 стъпала, които поклонниците чинно изкачват, за да се помолят. Кашкавал туристите стигат до подножието с возило 4х4 и им остава да преодолеят само 200 до молителницата. Формата на планината наподобява петте пръста на ръката, затова се нарича "бешбармаг", което на азербайджански означава "пет пръста".
Местните агсагали казват, че съществува и втора версия за името на скалата. Легендата припомня за петима братя, които се борили срещу черните сили и се превърнали в камък. Един от тях се намира в Каспийско море, останалите са на сушата. Според митовете Хизир Зинде бил най-голям от семейството. Той открил източник на "жива вода" близо до планината Бешбармаг и придобил безсмъртие.
Тук в продължение на почти 3000 години са спирали керваните, пътуващи от юг на север и обратно. Наблизо разклоненията на Големия Кавказ почти опират в Каспийско море, създавайки географско и климатично разделение, което се усеща буквално на няколкостотин метра. Понякога от едната страна вали сняг, а слънцето и жегата властват от другата.
При ясно време, когато пътувате от Баку на север по крайбрежието, скалата може да се види на 30 км. Тя се откроява с необичайната си форма на фона на заобикалящите я планини. Сигурно затова възвишението е било забележителност и пътеводител за пътешественици и мореплаватели от древността. На върха са поддържали вечно горящ огън, за да ги упътва. Арабският историк Ал-Базури, който пътува през Закавказието през 754 г., пише, че е бил поразен от нефтените и солените езера и планината Бешбармаг. (Аз такива не видях). Известният ирански географ от 9-и век Абул-Касим ибн Хордадбех в книгата си "Книгата на пътищата и страните" споменава също свещената планина Бешбармаг. Както и холандският пътешественик от 17-и век Ян Янсен Стрейс в мемоарите си "Три пътувания".
Най-известната легенда гласи, че един от пророците с второстепенна роля в Корана – Хизир (в арабска транскрипция – Хидир), в търсене на извора на вечния живот, се скитал в околностите на планината Бешбармаг. Виждайки огромни пръсти, излизащи от дълбините на земята, той приел това като знак и слязъл в подземния свят. Където открил източника на безсмъртието. Оттогава на самия връх на планината има извор с лечебни свойства. Според легендата само праведен човек може да стигне до него след преодоляване на опасно и стръмно изкачване. Затова се смята, че алпинистите не могат да я покорят, само истински вярващите.
Друг мит пък се отнася до царуването на праведния цар Зу-л-Карнайн, който се споменава в Корана четири пъти (според някои източници той се идентифицира с Александър Велики). Той отдавна търсел възможност да стане безсмъртен, затова той открил пророка Хизир и го инструктирал да намери вълшебния извор. Скоро станало ясно, че в подножието на планината Бешбармаг има "жива вода". Само дето отивайки с царя, там откриват два извора – единият с мляко, а вторият с мътна вода. Зу-л-Карнаин пил от млечния извор и умрял няколко години по-късно, а Хизир, който утолил жаждата си с мътна вода, придобил безсмъртие. Изобщо темата за безсмъртието е трайно застъпена.
На мен най-интересен ми беше историята, свързана пряко с с Александър Велики. Той имал персийска наложница на име Барсина, която била част от двора на цар Дарий. Тя родила последния наследник на династията, но също така разказала на Александър за извор с водата на безсмъртието в покрайнините на Персийската империя. Владетелят повикал най-добрия си воин и го изпратил на планината Бешбармаг за чудодейната течност, но на връщане той счупил каната. Уплашен от предстоящата екзекуция, пратеникът поръчал същата стомна и я напълнил с обикновена вода. Без да подозира фалшификацията, Александър пил и повярвал в безсмъртието си. Затова при боевете в Индия извършил чудеса от храброст. Но 5 дни преди новата кампания срещу арабите, той се разболял от ужасна треска и починал. Оказва се, че прочутата скала е взела и косвена височайша жертва.
След като без усилия преодолях 200-те стъпала в по-леката версия на поклонническото изкачване на хълма, налетях на чичо Яша. Правоверен мюсюлманин, убеден, че мисията му е да черпи с чай от седем билки и халва, собствено производство, всеки, който дойде на поклонение, да поддържа реда и чистотата в молителницата и да охранява кученцата на местната "пазителка" от орлите, които с размаха на крилете си в небето приличат повече на делтаплани.
Чичо Яша ме инструктира, че щом стигна в подножието на скалата трябва да си намисля желание и непрекъснато да си го повтарям като мантра, докато се изкачвам към стаята за молитва. И няма значение, че съм друговерка, пророкът изпълнявал всички просби. Пътят нагоре е свързан и с тъжна история. На един камък е изсечена паметна плоча с образа на красиво младо момиче. То страдало от слабо сърце, но било убедено, че ако се изкачи до най-високото и повтаря желанието си на всяко стъпало, ще оздравее. Но 16-годишното ѝ тяло не издържало и девойката предала Богу дух. На изсечената в камъка площадка се събрахме азери, руснаци, една българка и неколцина турци. Погледите ни опираха в Каспийско море от едната страна и се разтушаваха с пасторална зеленина и безброй овце в другата. В душите настъпи всеопрощаващ покой. А понеже всички ме увериха, че желанията непременно се сбъдват, сега си мисля за Бешбармаг и... чакам.
Снимки: Магдалена Гигова
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския..
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg