Актуалните спорове покрай изучаването на религии и добродетели в училищата отвориха много въпроси за липсите в образователната ни система. Една от тези липси, не само в училищата, но в голяма степен и в университетите, е разговорът за жените и мъжете и взаимоотношенията между тях.
Доминиращата история, която се преподава е историята на мъжката линия, на това което мъжете са правили или мечтаят да правят – войни, политика, дипломация, професионален живот, религиозни дела, мъжките емоции и светоглед и пр. А за историята на женския пол се говори скандално малко.
Защо жените са невидими за литературния канон и историята? Знаем ли достатъчно каква е била историческата роля на женския пол в процеса на модернизация и национално изграждане и можем ли да скъсаме с патриархалните нагласи и полови стереотипи, които все още ни разделят – тези въпроси възникват в излязлото наскоро издание "Разкази за книги, жени и книжовни жени". То представя изключително интересни факти от историята на книгите и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете.
Авторка на книгата е проф. Красимира Даскалова, преподавател във Философския университет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете.
"В полето на историята на жените и половете преподаване в академичните свят на българското университетско образование нямаше преди 1989 г. Благодарение на отварянето към света и влизането в много международни научни мрежи, стана възможно създаването на първите курсове по история на жените и половете в България." – това каза професор Красимира Даскалова, която повече от 35 години се занимава с тази тема.
"Ние сме малка, посветена на тематиката и енергична група от исторички, които се интересуваме от миналото на женския пол не само в България, но и на Балканите, в Източна Европа и по света".
Материалите, съдържащи се в книгата са в няколко тематични кръга, между които историята на цензурата и репресията срещу свободното слово на Балканите и в Източна Европа, османската цензура от втората половина на 19 век, раждането на дисидентските движения в Източна Европа и жените и българките в женския лагер ГУЛАГ – лагера АЛЖИР, история на девическото образование, женските борби за професионални права, левия феминизъм и емблематичните му представителки от НРБ – Цола Драгойчева и Соня Бакиш.
Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Красимира Даскалова в звуковия файл.
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
