Актуалните спорове покрай изучаването на религии и добродетели в училищата отвориха много въпроси за липсите в образователната ни система. Една от тези липси, не само в училищата, но в голяма степен и в университетите, е разговорът за жените и мъжете и взаимоотношенията между тях.
Доминиращата история, която се преподава е историята на мъжката линия, на това което мъжете са правили или мечтаят да правят – войни, политика, дипломация, професионален живот, религиозни дела, мъжките емоции и светоглед и пр. А за историята на женския пол се говори скандално малко.
Защо жените са невидими за литературния канон и историята? Знаем ли достатъчно каква е била историческата роля на женския пол в процеса на модернизация и национално изграждане и можем ли да скъсаме с патриархалните нагласи и полови стереотипи, които все още ни разделят – тези въпроси възникват в излязлото наскоро издание "Разкази за книги, жени и книжовни жени". То представя изключително интересни факти от историята на книгите и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете.
Авторка на книгата е проф. Красимира Даскалова, преподавател във Философския университет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете.
"В полето на историята на жените и половете преподаване в академичните свят на българското университетско образование нямаше преди 1989 г. Благодарение на отварянето към света и влизането в много международни научни мрежи, стана възможно създаването на първите курсове по история на жените и половете в България." – това каза професор Красимира Даскалова, която повече от 35 години се занимава с тази тема.
"Ние сме малка, посветена на тематиката и енергична група от исторички, които се интересуваме от миналото на женския пол не само в България, но и на Балканите, в Източна Европа и по света".
Материалите, съдържащи се в книгата са в няколко тематични кръга, между които историята на цензурата и репресията срещу свободното слово на Балканите и в Източна Европа, османската цензура от втората половина на 19 век, раждането на дисидентските движения в Източна Европа и жените и българките в женския лагер ГУЛАГ – лагера АЛЖИР, история на девическото образование, женските борби за професионални права, левия феминизъм и емблематичните му представителки от НРБ – Цола Драгойчева и Соня Бакиш.
Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Красимира Даскалова в звуковия файл.
Създаване на съществен конфликт със завръзка и развръзка, оформяне на биография на герои и въплъщаване на живот в диалога между тях – на това учиха учениците в "Ателието по творческо писане за сцена" менторите им, писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова-Моасе. Тазгодишното 33-то издание на "Варненско лято" се реализира под мотото "Театрални..
Дали художественият превод е последният непревзет бастион от изкуствения интелект? Невена Панова, преводач от класически езици и секретар на Съюза на преводачите, казва, че при процеса на превод на литература и хуманитаристика използването на изкуствен интелект е недопустимо и дори алогично. "На ниво сериозни преводи в областта на античността..
На 9 юни в Съюза на архитектите в България се открива третата концептуална изложба на художничката Мег Коновска – "Животът, Вселената и всичко останало". Заглавието е вдъхновено от култовия роман "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, а изложбата включва 42 произведения, препращащи към мистичната сила на числото 42 – известно като..
Тази неделя литературният салон на редакция " Хумор и сатира " отново е посветен на хубавата литература. И на добротата. На " Великодушните постъпки " ! Внимателните читатели ще си спомнят, че това е прекрасен, ироничен текст на Марк Твен. Хммм, нашият любим Марк Твен този път няма да ни върне в детството и в незабравимия свят на Том..
Специалисти от три континента пристигат във Варна, за да гледат български театър в рамките на 33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", съобщи Илко Ганев в "Артефир". Първата им среща с българската сцена беше със спектакъла "Без кръв" на Диана Добрева – съвместната продукция на Драматичния театър в Пловдив и театърът във..
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме Василис Ксиполиас. Той е от Атина, Гърция, но живее в България вече 25 години с известно прекъсване...
Кореспондентът на "Покана за пътуване" с базов лагер в Испания, но с адреси по целия свят – Бойка Велинова, този път обещава да ни разходи до Бутринт. Едно..
С балканската си тетралогия Капка Касабова създаде нов жанр, който се опира на документалния разказ, на пътеписа, на есето, но в крайна сметка няма свое..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
