Съвременните театрални измерения на трагическото в афиша на "Варненско лято" 2025

Международният театрален фестивал "Варненско лято" е еталон за време-пространство, което показва най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон – от съвременни интерпретации на антични трагедии до документален театър. Докато зрителят разглежда програмата, забелязва, че "Варненско лято" включва образци на античната трагедия, но и еталони на модерното трагическо.

Ключовите заглавия на античността "Едип цар" от Софокъл и "Медея" от Еврипид, късносредновековния диалог на Човека със Смъртта на Йоханес фон Тепл в "Орачът и смъртта", абсолютната емблема на ренесансовата трагедия и изобщо на трагедийното творчество, а именно – Шекспировия "Хамлет" – всички те са прочетени от хоризонта на съвременността. Усещане за трагедията на ежедневието и трагически предчувствия за утрешния ден се долавят и в "Трамвай "Желание" от Тенеси Уилямс и "Майка Кураж и нейните деца" на Брехт.

Подобни проекции обаче могат да бъдат открити в почти всички спектакли, представени на сцената на "Варненско лято" 2025. Това води до въпроса какви са съвременните театрални измерения на трагическото и как съвременната сцена употребява класическите трагедии?

Теоретичната дискусия, която ще се проведе на 8 юни, ще застъпи именно този въпрос за съвременните театрални проекции на трагическото.

Дни преди нейното начало в "Какво се случва" театроведите проф. Николай Йорданов, директор на Международния театрален фестивал "Варненско лято", чието 33-то издание ще продължи до 11 юни, и проф. Камелия Николова, модератор на предстоящата дискусия, въведоха слушателите на програма "Христо Ботев" на БНР в темата.

"Идеята за трагическото се избистри, когато събрахме всички спектакли, които сме гледали на сцените в Европа или са достигнали до нас на запис, както и българската селекция. Наистина освен тази базисна тема се очерта и една регионална сфера, в която са разположени спектаклите – и това е Югоизточна Европа, или Балканите. Много се радваме, че имаме и копродукции. Например театърът от Черна гора, от Цетине – това е старата столица – е поканила тандема Явор Гърдев и Никола Тороманов, които са реализирали спектакъл върху млад черногорски автор. Това ще бъде първото гостува на черногорски театър в България. 

От друга страна, местният театър във Варна има продукция с един от големите румънски режисьори Габор Томпа. В същото време Народният театър, който сме поканили с "Медея", ни насочи към друг спектакъл на знаменитото дуо Деклан Донелан и Ник Ормерод, които пък в Крайова, пак в Румъния, са поставили "Едип цар" от Софокъл. Те искат да направят като диптих, цялостно преживяване за зрителя в една вечер. Към това трябва да прибавим и един гръцки документален спектакъл, много интересен. Той е за отговорността на местната общност към един много голям проблем по време на Втората световна война, а именно – изселването на евреите към лагерите на смъртта. 

Тези "96%", както е заглавието, всъщност касаят именно унищожението на 96% от това население. Един спектакъл, в който ще намерим някакви паралели и с българската действителност по това време. Във всичко това ние намерихме общи вектори, по които тръгнахме и подредихме програмата на фестивала", разясни проф. Николай Йорданов.

Трагическите текстове кондензират темите на човечеството, които са го вълнували през различните периоди на неговото съществуване.

"Видяхме, че тази тема е много силно застъпена, т.е. в нашето много напрегнато съвремие в последните години, когато се случват толкова катастрофични събития по света – противоречия, войни, раздори – всъщност се оказва, че по един или друг начин трагическото много силно прониква в театъра, който по начало е много рефлективно изкуство на съвременността, на онова, което се случва около него, на живота в обществото. Точно така тази година решихме, че най-съществената тема, която я има почти във всички спектакли, е важно да я теоретизираме, да поговорим върху нея, да видим как тя отеква в живота на обществото и кои от тези представления са направили най-силно впечатление", обясни и проф. Камелия Николова.

В античните трагедии откриваме истински трагическото, което във всички времена е неразрешим конфликт.

Какво правим обаче, когато това, което ни се случва в живота, няма решение, а светът е разглобен?

"Това е най-хубавото на тези текстове и на театъра и затова ми се струва, че докато има общество – ще има и театър. Не може без него, защото той ни позволява да сложим някак си огледало пред себе си и да ги видим. Да ги осмислим, да се опитаме да ги подредим, да ги потиснем и да им търсим решение. Точно това е най-важното – че трагическото се случва, когато човек се поддаде на атавистичните си страсти, когато се върне към първоначалните си инстинкти и тези ирационални неща в него", каза още проф. Николова. Според нея разумът е ключът ги разбирането за живота.

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимки – viafest.org