Литературният превод и изкуственият интелект

Дали художественият превод е последният непревзет бастион от изкуствения интелект?

Невена Панова, преводач от класически езици и секретар на Съюза на преводачите, казва, че при процеса на превод на литература и хуманитаристика използването на изкуствен интелект е недопустимо и дори алогично. "На ниво сериозни преводи в областта на античността засега не чувствам тази област застрашена. Преводът е творчески процес, постижението е индивидуално, уникално, специфично. Преводачът следва да подписва, за съжаление невинаги е така, авторски договор. Решенията на преводача могат да се променят в течение на времето."

"Личи си, когато се използва изкуствен интелект при художествен превод. – казва Александър Маринова-Санчо, преводач от английски език на художествена литература, сценарист – Той може да има някаква подпомагаща роля, но не може да е основен елемент. Засега той няма капацитета да изпълни цялото пространство. В един художествен текст има емоция, контекст, препратки, епоха. 

Друг проблем с експериментите с изкуствен интелект е неговия буквализъм, не могат да се предават адекватно игри на думи например. Конкретно за детската литература е особено важно да сме точни и ясни в посланията и да не подвеждаме читателя, защото много от тези текстове имат и образователна  стойност."

За стъпките, които могат да регулират присъствието на изкуствения интелект в процеса на превода, чуйте Невена Панова и Александър Маринов-Санчо в "Какво се случва".