Болестта на нашето време навярно се крие в желанието ни да бъдем други и да се харесаме на околните. Това, разбира се, го доказва текст, писан през 1894 година, но все така актуален и днес.
Пиесата “Колко е важно да бъдеш сериозен” от Оскар Уайлд, смятана от някои теоретици за неговото най-върховно постижение, е изпълнена за първи път през 1895 година в лондонския театър “Сейнт Джеймс“. През 2025-а същата тази пиеса е сред спектаклите в афиша на 33-тото “Варненско лято”.
Тази комедия на нравите, изпълнена с остроумен диалог, изящен хумор и виртуозна ирония, беше представена като дипломна постановка, режисирана от Стайко Мурджев и студентите от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ. В нея младите актьори се впускат в предизвикателството да пресъздадат забавния свят на Уайлд, изпълнен с парадокси, социални игри и комични недоразумения. През персонажите, в които се превъплъщават, зрителят за пореден път затвърждава колко много човек иска да бъде друг. Колко често не харесва себе си, а илюзорната представа, която си създава.
Темите за идентичността, любовта и лицемерието са разказани в динамичното представление, което говори със съвременен сценичен език. Трудното според режисьора е не само този работен процес, който се превръща и в учебен за студентите, но и усвояването на текста, най-вече заради неговата витиеватост и префиненост.
"Важно е социумът да ни е приеме, важно е да бъдем социални животни, а дали дадено общество ще ни приеме – не мисля, че е чак толкова важно. В днешно време някак много повече ни занимава външното, общественото, социалното, как ние седим в картинката на социалното, а не толкова духовното. Всъщност оттам идват доста неразбории“, казва в "Артефир" Стайко Мурджев по повод сюжета на пиесата.
Според него обаче любовта е тази, която “винаги ще оцелее и за нея не трябва да се притесняваме”.
Още за това защо често бъркаме сериозността със скучност и защо е по-добре да прекаляваме с думите, отколкото с делата – Стайко Мурджев разказва в звуковия файл.
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg