"Последна орбита" е най-новият спектакъл на хореографа Деян Георгиев. Той се ражда от творчески и изследователски процес в рамките на международна магистърска програма по хореография в Нидерландия след двугодишно проучване.
Георгиев се фокусира върху погледа на сцената като екология на елементи и всяко действие е следствие на информираността на всички елементи на сцената и е вдъхновено от биомеханиката на дърветата. В танцовия спектакъл всички обекти могат да бъдат разгледани като тяло. Обектите имат поведение, присъствие и информират всяко действие.
Хореографът разглежда "Последна орбита" като начало към света с други очи. Спектакълът е по средата на разказ, абстракция и сюрреализъм. В него се преплитат вдъхновения от научна фантастика и български ритуали. В звука могат да се открият елементи от родния фолклор. Драматургията е изградена съвместно с утвърдения британски драматург Лу Коуп.
Танцьорите в спектакъла са Виолета Матюшенко от Украйна, Марина Хараламбова, Александър Гочев и самият Деян Георгиев. Костюмите са създадени от модния дизайнер Николай Божилов.
Музикалната среда е дело на Божидар Василев-Trombobby и Петя Диманова, чието съвместно сътрудничество изгражда звуково пространство, наситено с телесен пулс и кинематографска чувствителност. Светлинният дизайн на Виктор Георгиев моделира сцената като жив организъм – със светлина, която не само осветява, а разколебава реалността и разширява усещането за време. Сценографията и обектите са дело на Изабела Манолова.
Българската премиерата на "Последна орбита" ще бъде на 12 юни в РЦСИ "Топлоцентрала".
Още за танцовия спектакъл може да чуете от разговора на Велин Манов в "Артефир" с Деян Георгиев.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
