43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет. 40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им харесва и 13,7% не участват поради липса на компания. Това показва третото поредно изследване на достъпа до култура в България, проведено от "Фабрика за идеи" и Обсерваторията по икономика на културата.
Проследяването на Индекса на правото на култура в последните три години дава възможност вече да се очертаят тенденциите в България, а те не са много оптимистични. Въпреки милионите публични средства, насочени към сектора, участието на българите в културния живот спада, като това е най-ясно изразено сред младите. Експертите настояват за въвеждане на Национална стратегия за достъп до култура.
Утре предстои поредната дискусия, на която да се идентифицират проблемите и да се намерят решения за решаването им. Преди няколко дни представители на независимия културен сектор изпратиха отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков до председателя на Народното събрание Наталия Киселова, до министъра на културата Мария Бачев, до председателя на Комисията по култура и медии към НС Тошко Йорданов и до парламентарно представените политически сили. Писмото изразява тревогата от продължаващата криза в сферата на културата, липсата на визия, стратегия, прозрачност, както и отказа от сътрудничество и провеждане на експертни срещи – ситуация, която подлага редица културни проекти на риск и нанася щети върху международния имидж на България.
Авторите на писмото настояват за незабавна намеса от страна на правителството и парламента, като поставят конкретни въпроси относно:
В заключение, те подчертават, че културата не е второстепенен елемент, а основа на националната идентичност и демокрацията. Призивът е за спешни действия по спасяването на сектора.
Данните от проучването и резултата от отвореното писмо на организациите от независимия културен сектор коментира в "Нашият ден" Янина Танева от "Фабрика за идеи".
Танева заявява: "Намираме се в ситуация, в която гледаме дъното отдолу. Българският културен сектор е кораб без посока и мисля, че стигнахме една критична точка. Не просто културата не е приоритет, но подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача, като каквато е записана в Конституцията на Република България."
Писмото, подписано от над 300 представители на независимия културен сектор, не е получило официален отговор, подчертава Танева.
Според Танева културният пейзаж у нас е пустинен.
"Има цели културни пустини. В столицата е обслужен центърът на центъра. Общините в момента могат да променят картината, заставайки зад културните си сектори."
Една от най-спешните мерки, според създателите на изследването, е въвеждането на културни паспорти – мярка, която би спасила имиджа на държавата ни.
Танева още веднъж изтъква нуждата от политическа визия и воля за спасяване на културния сектор.
"Не може всеки с микрополитиката си да решава национален проблем", казва тя.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Задава ли се недостиг на енергия в световен мащаб и нараства ли потреблението на нефт, газ и въглища? Изчезва ли петролът? Търговски войни – накъде вървят енергетиката, електроенергията и горивата? От Татарстан през САЩ до Венецуела – необходими ли са нови инвестиции в нефтената промишленост и търсене на редки метали? Създава ли руският нефт хаос в..
В последните дни Министерството на околната среда (МОСВ) отчита видим напредък по Националната програма за чист въздух. Според данните в повечето градове на страната нивата на фини прахови частици вече са под нормата. В същото време по данни на Инициативата State оf Global Air, мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци, а..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев". Контекстът на форума "Очевидно е, че имаме проблем на Изток, говоря за Русия. Но регионалната заплаха отива доста по-далеч. Русия обяви България за неприятелска държава и..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
