Какво мислиш за "Дон Жуан"?

Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в световната драматургия ще оживее на сцената на Народния театър "Иван Вазов" по покана на платформата "Световен театър в София", като част от инициатива #СценаБезГраници. Режисьор на постановката е Васил Василев, който предлага провокативен и психологически наситен прочит на класическата пиеса. В ролята на съвременния "Дон Жуан" в представлението на сръбския театър, поставено от български режисьор, е популярният северномакедонски актьор Деян Лилич. Продукцията създава емоционален мост между трите страни и повдига болезнено актуални въпроси.

"Цялата постановка, която направихме, е един бунт. Бунт към днешното време. Неслучайно финалът, който кънти, е неговият бунт - бунтът на Дон Жуан, който казва: "Аз не искам вече да живея в това лошо време", обяснява режисьорът.

Преди да бъде селектиран като част от #СценаБезГраници, инициативата, която първата ни сцена обяви в партньорство с платформата "Световен театър в София", "Дон Жуан" гостува и на театралния фестивал в Скопие.

"Изключително сме щастливи, защото това е едно общобалканско представление, в което вкарваме енергия на българи, сърби и северномакедонец. Тази наша балканска чувствителност ни помогна много, за да търсим това, което направихме като дълбочина в "Дон Жуан". Всичко е Молиер! Толкова строго се придържахме към това, което той е написал, и започнахме да вникваме във всяка една дума. Дори се забавлявахме, защото се борехме между два различни превода - сръбския, който звучеше много архаично, и българския, който пък звучеше много поетично", разясня още Васил Василев.

Той изгражда образа на Дон Жуан не просто като прелъстител, а като трагичен антигерой на нашето време – изтощен, отчужден, обсебен от спомени, който обаче търси опрощение и път към прозрение за себе си и света.

"Без страст, без любов, без емоция, без сълзи, без смях - няма живот!", смята актьорът Деян Лилич.

В епоха, в която "лицемерието е основен двигател на всички обществени и социални движения", театралните критици в Сърбия отбелязват, че Лилич изгражда Дон Жуан, какъвто не сме виждали досега – разочарован, недоверчив, трагично епичен и напълно съвременен.

"Ако потиснем и егото – казва още севрномакедонският актьор – ще имаме хубав свят за живеене. Не знам кога, но търсим път натам."

Има ли начин да изплуваме от морето на лицемерието, срещу което Молиер предупреждава във всичките си пиеси - Васил Василев и Деян Лилич отговарят в звуковия файл.

Снимки: Shindarsky