Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен Влашки разглеждат въпроса през призмата на една от най-известните картини на Брьогел Стария – "Падането на Икар".
Любен Домозетски очертава мястото на големия творец в живописното изкуство на Европа и света, и подчертава своеобразието на "Падането на Икар" като част от специфичния концептуализъм на Брьогел, съчетаващ иронията и фолклора. Споменава за някои съвременни хипотези, допускащи чуждо авторство на картината, макар и направена вероятно по ескизи на Питер Брьогел-Стария. Митко Новков говори за философските послания на твореца, за измеренията на приноса му в съвременната цивилизация като свързващо звено между античния свят, европейския Ренесанс и нашата съвременна епоха.
Споменава се и за други картини на Брьогел, за наследстовота художника и други майстори като ценен източник на познание за историци, етнолози и фолклористи.
Младен Влашки се включва с наблюдения върху митологизирането и автомитолигизирането на известни български имена от литературно-историческия ни Пантеон, и как това се отразява на представите ни за стойности в исторически план.
Става дума и за нови разкрития около някои "мистерии" на Брьогел-Стария, включително в "Падането на Икар", като наличието на яребица, наблюдаваща потъващия герой – вероятно във връзка с Овидий и темата за престъплението на Дедал в Атина, или за светлото петънце в левия край на платното, оказало се след обстоен анализ образ на човек, удовлетворяващ физиологични нужди.
Предаването може да чуете в звуковия файл.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
