Български геолози изследваха скалите на нос Барнард в Антарктика

"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев.

"Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11 дни на палатка. Това е един от малко достъпните райони на острова, където не се бе качвал човек. Самият нос е високопланински и част от него е заета от високата част на планината Тангра, където се намира и Връх Фрисланд, с височина 1700 метра. Върховете на планината са покрити с ледници. 

Като човек, който е бил на Хималаите, Алпите и Кавказ, тук чувството е все едно си на високата планина. За щастие имаше оголени от сняг и лед скали, от които ние взехме проби, за да изследваме. През тези 11 дни успяхме да прекосим един ледник, който се съмнявам някога да е прекосяван. Част от резултатите вече публикувахме, други – все още обработваме и предстои да публикуваме. Това всъщност бе последното място на остров Ливингстън със скали, което аз не бях обходил и така затворих изучаването на скалите в този район. 

Данните за скалния строеж на това място са доста оскъдни. Има много малко информация от една британска експедиция от 60-те години на миналия век, където само се споменава от какви скали е изградено това място и нищо повече. Така ще запълним информацията за геологията на Ливингстън."

Д-р Стефан Велев е главен асистент в катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Участник е в шест научни експедиции до Антарктика, където изучава магмените скали и полезните изкопаеми на отдалечени места от Българската полярна база на остров Ливингстън. Освен геолог, Стефан Велев е алпинист и водолаз. Последните две години работи по проект, който изследва геологията на подводната вкаменена гора близо до Созопол.

Снимка – БНР