До 28 юли трябва да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения, реши Здравната комисия в парламента. По темата в ефира на Lege Artis се изказа икономистът Аркади Шарков.
"Парите никога не стигат, особено за здравеопазване"
"Когато говорим за пари, те никога не стигат – особено за здравеопазването, което има да догонва," коментира Шарков. По негови думи, макар правителството да е постигнало известна дефлация, основно чрез административни мерки като изкуственото занижаване на таксата за дневен престой в болница, цените в сектора продължават да изостават. Това изоставане е осезаемо както при лекарствата спрямо общите ценови равнища, така и при самото лечение.
Особено показателен пример, според икономиста, е таксата за избор на екип – "тя не е променяна от самото ѝ създаване". Докато частните болници имат различни механизми за компенсация чрез допълнителни такси, в държавните лечебни заведения липсва такава гъвкавост.
Повишаване на здравната вноска – възможност, но не и панацея
На въпрос дали увеличаването на здравната вноска с 1% би решило проблема, Шарков отговаря: "Единият процент зависи не само от минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, а и от производителността на икономиката с оглед на това да нямаме безработица."
Той допълни, че акцизите са "прекрасна опция" за допълнително финансиране, но постави под въпрос дали Министерството на финансите ще е готово да отдели тези средства целево за здравеопазване.
Дефицит в Националната здравноосигурителна каса
Шарков предупреди, че до края на годината дефицитът в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да достигне между 450 и 500 млн. лв. Проблемът не се ограничава само до болничната помощ, а обхваща и разходите за лекарства.
"В тази посока също има голям проблем и би следвало да се помисли как да се компенсира", подчерта той.
Неплащащите здравни осигуровки – тежест за системата
Икономистът акцентира върху нуждата от съвместна работа между Министерството на труда и социалната политика и Националната агенция за приходите (НАП), за да се реши проблемът с лицата, които не плащат здравни осигуровки, но се възползват от системата.
Слушайте!
Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН. Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..
"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие. Дълбоко уязвената "американска мечта" "Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
